Напълно омагьосани, Копланд и Спилман изгледаха видеозаписа на Док. Когато свърши, Копланд го върна и го пусна отново. Още от първите кадри на електроцентралите на „КонЕд“ в Манхатън той си даде сметка, че му се поднася най-голямата бизнес възможност през живота му. Док бе заснел и работата на Среднощен клуб, а после бе свел редактирания материал до четиридесет и пет минутно представяне на плана как да бъде спасен Ню Йорк. Членовете на Среднощен клуб бяха усъвършенствали разработените от Док принципи, заложени в пакета програмни продукти на „Копланд 2000“ за банките, и ги бяха приспособили за захранваните с електричество приложения. След полунощ, когато умниците от Среднощен клуб бъдат наясно кои части работят и кои не, те ще прочистят програмите от вируси и за много кратко време ще създадат жизнеспособен и продаваем продукт. Създаденият дотук софтуер бе изключително ценен.
— Знаеш ли какво означава това? — обърна се Копланд към Спилман.
— He — призна приятелят му. — Не знам. Модерен начин да се задържат лампите запалени ли?
— Милостиви Боже, Джонатон. Означава, че докато проклетото копеле се занимаваше да ми мъти главата цял ден, той е искал да ме накара да дойда тук, за да видя този запис. Тези откачалки ще ми докарат повече пари, отколко „Чейс“ някога ще може да ми даде.
— А ще ни помогне ли да се измъкнем от тази къща? — осведоми се Спилман.
— На кого му пука? Какво ще предприемеш, ако се измъкнеш? Ще се върнеш при Шърли ли?
На Насо стрийт „Бъдещето е така ярко, че трябва да си сложа очилата“ кънтеше с пълна сила през високоговорителите. В 22,30 Док лежеше на дивана в залата с ръце под тила пред телевизора, който предаваше футболния мач при изключен звк. Представяше си как изглежда светът, гледан от космоса лазурното синьо на моретата, белите облаци, полярните шапки. Хората оставаха невидими; прекалено дребни, за да са съществени. Не бяха живели достатъчно дълго, за да оставят отличителен белег и далеч не бяха толкова важни, за колкото се смятаха. Хората не можеха да унищожат планетата дори ако се опитат; щяха да унищожат единствено себе си и вероятно няколко други вида, което и без това правеха всекидневно.
Док се чувстваше спокоен; опита се да намери баланс на буйните събития от деня. Накрая вирусът на хилядолетието ще бъде запомнен като едно силно изхълцване в дългата ожесточена борба на човечеството с онова, което се наричаше колективно съзнание. Едни изобретяваха какво ли не: колелото, компаса, парния двигател, телефона, контролираната верижна реакция, компютъра. Други намираха начини да ги използват по предназначения, които никога не бяха хрумвали на изобретателите. Случваше се. Всичко, което едно човешко същество можеше да направи, друго бе в състояние да го разбере и да го повтори. Технологиите са нещо великолепно и неизбежно, но организацията на технологичните ресурси никога не напредваше толкова, колкото самите изделия. След време микротехнологията ще разтвори небесата, ще проникне в земните недра, ще открие химическите тайни на живота и ще намери нови източници за самовъзстановяваща се енергия, ала още не е стигнала дотам. Високите технологии засега са нещо ново. Компютризирането е още в детската си фаза и има проблеми при никненето на зъбите. По самата си същност новите технологии навлизат в нови територии и винаги са експериментални, което означава, че понякога се чупят. Понякога експериментите не се получават, но хората се учат. В сегашния случай урокът ще бъде научен трудно, но обикновено е така. Светът, който ще изплува от това събитие, ще бъде по-гъвкав, по-силен и по-ефективен, а сигурно и по-справедлив, и по-честен.
На сутринта светът ще бъде по-различен. Неговият свят определено ще бъде по-различен, вече с Джоди в него. Насили се да си припомни последната си любовна връзка и дори кога за последен път бе прекарал с жена в леглото. Без съмнение напрежението му бе намаляло и той се чувстваше определено по-добре. Легнала до него, тя бе като течна коприна и когато той облиза потта между гърдите й, тя отметна глава назад и се засмя радостно.
Сега Джоди намираше спасение. А само преди броени мигове й се струваше, че светът се разпада, че всичко, което можеше да се обърка, определено се объркваше. И ето, тя откри Док. Светът се разпадаше, а той цитираше поезия и страшно се забавляваше.
— Защо именно аз, Док? — попита тя. — Пазил си го в тайна толкова дълго.