— Ти ще се справиш — увери я той. — Освен това си сладка. Обичаш ли стари лодки?
Когато разрешени и леко смутени, изплуваха от спалнята, Рони поднесе на Джоди тениска на Среднощен клуб, а другите подсвиркваха и ръкопляскаха.
— Вече си една от нас — обяви Рони. — Доказа, че Док е човешко същество.
— Не бяхте ли сигурни?
— Не.
— Ей, Док — провикна се Джод. — Руди е получил сърдечен удар.
— Наистина ли?
— Завели го с лодка до „Белвю“ и сега е там. Неговите хора само за това говорят по портативните си радиостанции. Искаш ли да ги чуеш?
— Не. Ще гледам мача за Купата на хилядолетието.
Джоди взе видеокамерата и пак се залови с документирането на събитията в помещението. Джод погледна към обектива и започна да обяснява текущото състояние на сателитните системи.
— Доколкото сме в състояние да преценим — подхвана той, загледан в камерата, — по света има дванадесет наземни контролни командни центъра, които поддържат връзка с осемдесет и седем от общо осемстотин шестдесет и четири обекта.
Три други наземни станции упражняват частичен контрол върху още четиридесет пиленца. Това са добри новини. Имаме общо сто двадесет и седем пиленца, включително и петдесет и три комуникационни сателита с известна оперативност, което осигурява частични комуникации. Не сме замрели напълно. Просто така изглеждат нещата.
Джоди се придвижи към Каролин — тя наблюдаваше екраните си и пиеше ментов сок.
— Когато бях малка, имаше една телефонна компания — „Мама Бел“ — и монолитна структура. При сегашните безбройни телефонни компании връзките често се разпадат дори при идеални условия. „Бел-Атлантик“ функционира, но линиите са сериозно претоварени. Понеже всички други телефонни компании са също толкова претоварени и комуникациите помежду им са сериозно затруднени, оцелелите системи трябва да предприемат драстични мерки, за да осигурят целостта и жизнеспособността си. Една телефонна компания би се справила с претоварването само ако прекъсне част от разговорите, и „Бел-Атлантик“ прави точно това.
— А ти в състояние ли си да го направиш?
— Да, но не желая да решавам кои да извадя от строя и кои не. Кого мислиш, че отрязват първо телефоните компании? Харлем ли? Опитай пак. Изключват руснаците в Бруклин.
— А какво правят руснаците в Русия? — попита Джоди. — Имаш ли начин да разбереш?
— Попитай Рони.
Джоди завъртя камерата.
— Русия е изгоряла — обяви Рони. — Северът и Далечният изток са откъснати, но осъществяват известни връзки по коридор към Москва и Санкт Петербург. Някои телефонни системи са стари, не са обвързани с много компютри и именно те функционират. Имат и линии, които ги свързват с Хелзинки и двупосочно с някои сателити. Има движение — вероятно дипломатическо и на друго високо ниво — между Русия и Ню Йорк.
— През Финландия ли?
— Точно така, но там са на аварийни генератори, защото Хелзинки е без електрозахранване.
— Какво стана с ядрения реактор в Мурманск?
Рони се извърна от екраните и погледна към Джоди и камерата.
— Не знаеш ли? Сигурно е станало, докато бяхте в спалнята. Точно преди да загубим връзка с тях, станцията на Министерството на отбраната на Норвегия, която следи за нивото на радиация на Колския полуостров, засече уранов изотоп в атмосферата — най-вероятно това е в резултат единствено на верижна реакция. Предположението, макар и непотвърдено, е, че атомната електроцентрала Кола-2 близо до арктическия град Мурманск е претърпяла гибелна катастрофа, много по-лоша от чернобилската. Възможно е и реактори в някои руски кораби, акостирали край Мурманск, да са се стопили. Дори не е приятно да се разсъждава за последствията.
— И все пак — подкани Джоди — разкажи и пред камерата.
Рони започна лекция за ефектите от ядреното замърсяване на Арктическия океан. Междувременно в другия край на планетата електрокомпанията на Токио възстанови енергопо-даването и по този начин даде възможност на японците да открият, че шестдесет процента от мейнфреймовете им не функционират пълноценно. Централната банкова система бе мъртва, макар няколко частни банки да бяха оцелели. Единединствен, изстрелян преди една година японски военен комуникационен сателит бе оцелял — той осигуряваше телефонните връзки на силите за самоотбрана.
Часовниците тиктакаха. Клетъчният телефон на Док иззвъня.
— Това сигурно е единственият телефон в Ню Йорк, който работи — обяви Пакард.
— Не отговаря съвсем на истината — увери го Док. — Какво има?
— Няма да повярваш кой цъфна токущо тук.
— Кметът — сподели Док.
— Откъде знаеш?