— Имам добра система за следене на полицейските връзки. Какво му е?
— Лек сърдечен удар. Ще му направим байпас.
— Тази вечер? — Да.
— Ще остане ли жив още час, ако не го направите?
— Определено.
— В състояние ли е да говори?
— Руди не говори. Той крещи. Но в момента е изплашен до смърт.
— Знае ли, че разполагаш с работещ телефон?
— Не.
— Добре — отбеляза Док. — Нужна ми е услуга и имам какво да предложа в замяна. Виж каква е работата: Копланд ще ти се обади. Познава кмета или поне твърди, че го познава. Сигурно са обядвали заедно няколко пъти. Ще звънна на Допи, а ти стой там и чакай да ти позвъни. А, да, забравих да ти кажа: мога да накарам телефоните да работят. Това ще бъде моят подарък за кмета. Довиждане.
Клик. Свободен сигнал. Китай се върна на нивото на сметалото. Избухване на революция изглеждаше неизбежно в Индонезия. Док набра номера и Копланд се обади при първото иззвъняване.
— Здравей, Доналд. Радваш ли се на видеозаписа?
— Док — подхвана Копланд задъхано, — трябва да ти кажа, че е направо страхотно. Фантастично е. Това е най-невероятният софтуер, който някога съм виждал. Направо произведение на изкуството.
— Благодаря ти, Доналд. Радвам се, че ти харесва.
— Ако успееш да задържиш лампите светнали в Ню Йорк… Боже! Знаеш ли с какво разполагаш, ако проработи? Господи, та дори и ако не проработи. Почти е без значение.
— И аз така смятам.
— Струва цяло състояние. На практика това е революция.
— И на мен ми се струваше, че ще започнеш да разсъждаваш така, Допи. Имаш страхотен нюх за пари.
— Искам софтуера.
— Нима? Интересно. А ти, господин Спилман, и ти ли го искаш?
— О, да. Определено. Как мога да го получа.
— Виждаш ли, Допи, вече се образува опашка. Пакетът програмни продукти е предназначен за електроуреди и те ще бъдат твоят пазар. Банковият софтуер функционира чудесно, а този е дори по-добър. По-систематичен е. Отчита всички начини, по които многобройните системи са взаимосвързани. Един от моя екип го написа. Казва се Бо Даниелс и заслужава медал, както и част от парите ти.
— Искам го — повтори Копланд. — Каква е цената?
— Защо ти не предложиш, Дони? Нали си ме учил винаги да карам първо другият да посочи цифрата? Сега ти си другият. Стреляй, момчето ми.
— Май се забавляваш, а?
— Страшно.
— Направи ме на луд цял ден. Ами… прави ме луд в продължение на пет години и сега ми поднасяш и това.
— Прозренията ти са невероятно точни. Колко, Дони?
— Двадесет милиона.
— Не.
— Тридесет.
— Хммм…
— Тридесет и пет.
— Трябва да се грижа за доста хора тук, Доналд. Цял екип.
— Петдесет. Петдесет милиона долара и всички права.
— Дадено. Сега сме в играта. А, между другото, нали познаваш кмета?
— Да. Познавам Руди. Но какво от това? Сега говорим за бизнес.
— Знаеш ли, че е получил инфаркт тази вечер.
— Какво?
— Намира се в „Белвю“ и Бил Пакард се готви да го разтвори, за да му направи байпас. Какво ще кажеш? Сега — имам един малък проблем. Разполагаме с хубав пакет програмни продукти, които биха спасили „КонЕд“ довечера, но така и няма да разберем сигурно ли е, ако веднага не получа нещо от „КонЕд“. Нужни са ми няколко пароли. За това става дума, Дони. Това е билетът ти към славата и състоянието — цената да направим сделката. Познаваш кмета, познаваш и изпълнителния директор на „КонЕд“, нали?
— Питър Уилкокс? Само бегло.
— Знаеш ли къде е тази вечер?
— На бала в Световния търговски център.
— Съобщи на кмета номера на клетъчния телефон на Уилкокс. Направи каквото е нужно, Дони. Паролите ми трябват.
— Господи! А ще ми осигуриш ли телефонна линия?
— Дадено. Обади се на Бил в болницата. Той чака.
— Обясни ми пак какви са точно паролите, за да знам за какво, по дяволите, приказвам.
Док обясни и затвори. Обърна се към членовете на Среднощен клуб и попита:
— Е, момчета и момичета, как ви звучи сумата петдесет милиона долара?
Ейдриан се извъртя и през присвити очи погледна Док. Цифрата бе достатъчно интересна, за да го откъсне за миг от екраните.
— Твоят дял ще бъде четири и половина милиона, Ейдриан — уточни Док. — В допълнение към бонуса ти, но без платени данъци.
Хлапето се усмихна за пръв път от две години.
— Мога и да ги укрия — заяви той.
— Не си прави илюзии — сряза го Док. — Дори данъчните да не разполагат с много компютри, пак ще намерят начин да ти вземат паричките и без тях.
В дома си на 85-а улица Копланд се взираше в клетъчния телефон в ръката си и проявяваше известно колебание. Това би могло да бъде поредният номер на Док. С какво всъщност разполага? Хубав видеозапис, образите на група откачалки, заснети от камерите за безопасност в стая, пълна с всевъзможен хардуер: един IBM s/390, работни места и навсякъде компютри, повече монитори, отколкото можеше да преброи, апаратура за засичане на полицейските линии и късовълнови радиоприемници, предаващи на руски и китайски. И дали всичко това е на Насо стрийт? Боже милостиви. Защо не знае? Всичко може да е подправено.