— Цяла вечер правих опити да се свържа с Питър Уилкокс, изпълнителния директор на „КонЕд“ — призна Руди. — Представа нямам къде е, а и телефонът му не работи.
— Знам как да ви свържа с Уилкокс — успокои го Копланд. — Когато се чуете, кажете му да говори с операторката Сара Макфадън в командния център на Уест Енд авеню. Нужни са ни паролите на дискета; ще изпратим въоръжен полицай да ги пренесе. Ще накарам и полицаят да ви се обади. Казва се Ед Гарсия и ръководи 24-ти участък в Манхатън. Така искаме да бъде изпълнена задачата.
Руди го слушаше и претегляше рисковете. Помисли си за предстоящата сърдечна операция, за опасността никога вече да не се събуди. Иска ли да остави след себе си град в хаос, или град, който блести в нощта и е горд, че е единственият? Поемаше страхотен риск, а можеше и никога да не узнае резултата.
— Добре — промълви той. — Ще го направя. А после този твой приятел, дето прилича на ацтек, ще ми изреже сърцето.
15.
Единадесетият час. Оставаха шестдесет минути.
В 22,00 вирусът удари Бразилия и Венецуела, помитайки петролни кладенци, нефтопроводи и рафинерии, сякаш са стръкове жито. Захранващи вериги отказаха да функционират. Из равнините и планините на Латинска Амеика мини, железопътният транспорт и химическите заводи основните отрасли в една икономика — се намираха на ръба да излязат изцяло от строя. Първи отказаха системите, контролиращи замърсяването на околната среда. Когато сензорите, обвързани с дати, спряха, отровите започнаха да замърсяват въздуха и водите. В Латинска Америка, както в повечето държави от Третия свят, вирусът на хилядолетието нападна крайбрежните градове и промишлеността и почти не засегна разположените във вътрешността на страните примитивни селища.
Сега, в предпоследния час, вирусът нападна и далечните, североизточни провинции на Канада. Невидимият враг пристигна в Северна Америка и се движеше през замръзналата тундра със скорост хиляда и петстотин километра в час като тиха стрела, насочена към най-тежко индустриализираната, компютизирана и автоматизирана концентрация на машини в света град Ню Йорк.
Цял ден жителите на околните селища бяха гледали по телевизията как електрозахранването спира и как избухват бунтове от Владивосток до Дъблин. В последния момент хиляди решиха, че не желаят да са в квартала си, когато вирусът на хилядолетието връхлети върху Ню Йорк като експресен влак. Изплашени от града си, паникьосани нюйоркчани от Бруклин и Куинс потеглиха на изток към Лонг Айланд, където малцина бяха готови да ги посрещнат с отворени обятия. Обитателите на Бронкс се насочиха на север към Кънектикът; те претъпкаха предградията, изпразниха всички продоволствени магазини и пресушиха всички бензоколони в радиус от седемдесет километра около града. Малцина от напускащите домовете си знаеха закъде точно пътуват; не се бяха и подготвили достатъчно, за да прекарат студената нощ на открито. Още към 21,00 часа отчаяни представители на властта в селищата около Ню Йорк започнаха да звънят на губернатора и на щатската полиция за помощ, но телефонните линии бяха задръстени и безполезни.
В Манхатън мнозина избраха именно този час, за да се помолят. Всички църкви, джамии и храмове от Харлем до Бауъри отвориха врати и се изпълниха с изплашени богомолци. А понеже беше срещу събота, в многобройните синагоги петъчните вечерни служби бяха приключили при далеч по-многобройни богомолци от обикновено. Мнозина, обхванати от внезапна религиозна ревност, оставаха с часове в храмовете да поднесат още една молитва и да обсъдят как да се справят със задаващото се затруднение. Хилядолетието и събитието, което отбелязваше неговото преминаване, надхвърляше християнството и двехилядната годишнина от рождението на Христа. Катастрофата засягаше всички — богати и бедни, вярващи и невярващи. Вирусът не знаеше нищо за светото писание, за пророчеството, за първородния грях, за прераждането или за Месията, но във всички квартали мъже и жени от всякакви вероизповедания търсеха мъдростта на свещените думи. Четяха Тората, евангелията, Корана, Тибетската книга на мъртвите и в древните текстове намираха куража и силата, които щяха да им помогнат да преживеят нощта.
Чудо ставаше в Религиозното светилище на хилядолетието на територията на 24-ти участък. Човешкият поток, доскоро насочен към храмовете за молитва, сега се устреми към получилото вече популярност убежище. Хиляди, търсещи утеха в религията, пристигнаха, за да намерят успокоение сред братята си. Цели енории дойдоха с пасторите си, които бързо организираха обща масова молитва, предвидена да започне една минута преди полунощ. След като бяха вървели километри от далечни места, хората, борили се цял ден и цяла нощ да заемат част от светилището, нямаха намерение да позволят на войнствени пияници да развалят най-значителното им религиозно изживяване през живота. Като по-многобройни, праведните изтласкаха пируващите към Таймс скуеър.