И моментално взе мерки, за да си върне позициите. Обади се на Васил.
— Твоите хора поеха ангажимент, който не съм чул да е изпълнен — заяви му ехидно той.
— Голяма жега напоследък, началник — отвърна му Васко.
— Не ме интересува. Утре много внимателно ще чета вестници.
— Ясно.
Васко отдавна измисли как да мине акцията без да рискува брат си. Маджо бе изключително слаб шофьор и на него се падаше честа да стреля. Жоро щеше да кара черния джип с четири врати. Бедата беше че освен слаб шофьор, Маджо имаше славата на страхливец и лош стрелец. Освен това двамата още нямаха никакъв опит в убийствата. Потеглиха примрели от страх към казиното с указания от Васко да дадат един откос уж срещу Карамански, колкото да замажат очите на генерала. След което да избягат по живо по здраво. Разбира се Карамански изобщо не беше там, но бодигардовете му стояха отпред. Единият наричаха „неокосена ливада“, но другият познаваха всички. Стар рецидивист — Муто, разбойник и половина с изключително точен мерник. Жоро закова джипа пред входа, а Маджо с треперещи ръце вдигна автомата и докато обираше мекия спусък, онзи го простреля в ръката. Мощната кола на секундата потегли с мръсна газ. Стигнаха до офиса на Васил по-бързо, отколкото, ако летяха с малък самолет. Оттам се обадиха на Гоцев. Очакваха генералът да ги нахока, но този път той прояви разбиране.
Дори нещо повече — нещо като обич и без съмнение силна привързаност към организацията, която сам бе създал. Помоли Васил да докара двамата в горичката пред неговото блокче. Посрещна ги разтреперан.
— Синчето ми — вдигна наранената ръка на Маджо той. — Миличкото ми момче!
— Ще се оправи, началник — опита се да го успокои Васко. — Имам човек в Перник, който ще го закърпи за нула време.
— Дума да не става. Отиваме във Военна болница! — разбърза се генералът и само след трийсетина минути наистина бяха там.
До вечерта обаче в държавата се разрази огромен скандал. За атентата гръмнаха всички електронни медии, а на сутринта ги последваха и вестниците. Военните не можаха да издържат на подобен натиск. Принудиха се да изпишат Маджо, без да се интересуват какво му е състоянието. Тогава Гоцев стори нещо неочаквано и откровено нетипично за него. Заложи си името, за да вкара Маджо в Правителствена болница. Там вече пресата нямаше никакъв контрол. Случаят бързо се потули и бързо се забрави.
ГЛАВА 8
Дебелия Андро ставаше още по-дебел. Направо тлъст. Нещата му се развиваха великолепно. Любимата партия се върна във властта и отново завзе почти всички позиции в държавата.
— Добре, войник — потупа покровителствено той по рамото Гоцев при поредната им среща. Този път беше съвсем официална, в сградата на Парламента. — Свърши си работата прекрасно.
— Каква работа — направи се на ударен генералът. Предчувстваше, че Андро му крои шапката.
— Твоите момчета се представиха отлично, но е време да минат в запаса.
— Как така? — уплаши се истински Гоцев. Той си даваше ясна сметка, че държавата наистина може да се взриви.
— Добре де, нека минат в резерва, ама да си кротуват — добряшки го изгледа Дебелия. Той имаше този навик. Когато нещата му вървяха се правеше на първи демократ.
Гоцев имаше и други, не по-малки проблеми. Крушата ставаше все по-неуправляем. Не само, че не обслужваше контрабандния канал, както се искаше от него, но все повече го задръстваше с пълната си безотговорност и пренебрежение към основни задължения.
Контрабандната схема беше проста и отработена от години. Започваше се обикновено на загуба. От пет тира с цигари първо изгустирваш четири, което ще рече, че предварително съобщаваш на купената от теб смяна да ги хване. Постепенно си създаваш митничари-герои, за да растат в йерархията. После те стават началник на смяна. Подаваш им три камиона. След това два. Накрая един. А четири минават безпрепятствено и сметката се връща обратно. Основен закон, който Крушата нарушаваше, не защото не го знаеше, а заради простотията и беднотията си. До този момент той не беше виждал нищо повече от вълнените чорапи на майка си и парите, които печелеше му се струваха нереални. На всичко отгоре правеше гаф след гаф. Грешеше в кадровата политика. За изгустирването се търсеха обикновено неизвестни мулета, закъсали за парче хляб. Никой не ги мислеше. Изгаряха като клечки кибрит. Твърдите ездачи обаче, бяха проверени хора. Те трябваше да се пазят. Повечето участваха в структурата, а Крушата ги пробутваше на митничарите най-безотговорно. Дебелия Андро и бездруго напълни чашата на Гоцев догоре. Една капка от Крушата беше достатъчно тя да прелее.