— Добро утро, бащице! — скочи той щом го видя и му целуна ръка.
Гоцев в първия момент се обърка, но бързо се овладя.
— Защо се загуби, голямо момче? — върна го отново на столчето той. Засмя се и го потупа по рамото: — Понаедрял си още!
— Бях по Сърбия, началник. Забърках се в една любовна история.
— Амиии!… И коя е булката?
— Цеца Величкович! — сведе скромно глава бай Миле.
— Какво говориш ти бе! — подскочи Гоцев. — Аз с Аркан работа не ща да си имам. Бягай при бате си Боби! — напъди го генералът, взе си вестниците под мишница и се запъти забързан към вкъщи.
На другия ден бай Миле отпраши да копае с иманяри в най-близкия до София зимен курорт. Все пак трябваше да яде нещо. Намери бившите си колеги на софрата в един от престижните ресторанти и на секундата се настани между тях. Поръча си за тяхна сметка всичко за което се сети. Направиха огромен запой. Привечер портиерчето Косьо, с когото бай Миле се знаеше отдавна, въведе в едно от сепаретата някакъв баровец. Бай Миле веднага забеляза охраната и бързо сметна колко прави две и две. Косьо отговаряше за проститутките в хотела, а баровецът навярно му ги доставяше. Щеше да бъде грехота, ако не опита да му се предложи. Започна да разказва на висок глас премеждията си в Сърбия и най-вече любовните си истории с Цеца Величкович.
Баровецът беше Маджо. Той наистина развиваше бизнеса с проститутки и Косьо отговаряше за контингента му в този хотел. Параноята гонеше Маджо отдавна. Не обичаше чужди хора, особено шумни компании. Заслуша се в разговора и дебелакът му направи впечатление. Най-вече след като взе пищов от някакво ченге-иманяр и започна да стреля в тавана.
— Я го извикай този! — нареди той на охраната. Бай Миле това чакаше. Тутакси седна на масата му.
— Здрасти, шефче! — поздрави той.
— Какъв си ти? — попита го Маджо. — И какво общо имаш с Цеца Величкович?
— Това е дърта история, шефче! — даде го по-скромно бай Миле. Още му държеше влага изгонването от Гоцев. — Забрави! — После се наведе към Маджо, прикри с длан устата си и прошепна: — Бях наемен убиец там.
— Ние нямаме нужда от убийци, но ако се наложи да се защитаваме, ще ни трябват верни хора.
— Ето ме!
— Шефе, да го пребия ли този дебелак? — обади се охраната.
— Остави го — махна с ръка Маджо. След това отново се обърна към бай Миле: — Какво ще направиш, за да ме защитиш?
— Ти само ме вземи на работа. Посегне ли ти някой, йебем му мрътво дете у ладно дупе!
— Назначен си! — стана от масата Маджо. — Други хора ще ти кажат какво трябва да правиш. — След което излезе.
Бай Миле остана сам на масата. После се вдигна тежко, потупа огромното си шкембе и се запъти към тоалетната. Беше изиграл ролята си прекрасно, но си даваше сметка, че от този ден нататък трябваше наистина да се превърне в легендата, която сам измисли.
След посещението си в офиса на Васко, Поли прекара нощта буден. Обмисляше хиляди начини как да убие Бен Търпин. Колебаеше се дали да го застреля, дали да го заколи или да го удави. Накрая реши, че едно преспиване няма да му е излишно. Събуди се с ясна глава и със значително по-трезви мисли. Беше му омръзнало да кисне гладен в чужди държави, затова на първо време кротко се присъедини към бригадата на Бен. Тя се събираше в една билярдна зала. Момчетата говореха глупости, докато чакаха поредната задача, а шефът Бен Търпин постоянно търчеше по някакви срещи. Охранителната му фирма пазеше половин София. Васил го търсеше всеки ден. За Поли обаче никой не се сещаше. Плащаха му сметките без да го използват за каквото и да е било.
Срещу билярдната зала се намираше стоянката на такситата. Между шофьорите имаше един черен като циганин и зализан като италианец, когото наричаха Лучано. На Поли му направи впечатление неговата сервилност и показна учтивост, макар че от самото начало го помисли за мангал. Седмица по-късно Поли случайно забеляза колбасаря в Пежо 605. Тогава модата беше такава — мангизлиите се возеха в по-скромни коли, за да минат за средна класа. „Я го гледай ти как се е замогнал тлъстият шопар!“ — каза си Поли. Надникна през стъклото и видя че го вози същият мангал Лучано, когото познаваше като таксиметров шофьор.