— Видях онзи касапин, дето ни подари двайсет хиляди марки на времето — съобщи още същата вечер Поли на Бен Търпин. — Станал голям баровец, не е лошо да го направим по-малък.
— Ние с теб сме босове, Поли — ухили се Бен Търпин. — Не ни отива да вършим черната работа. Ще пратя моите хора да го ощавят.
Бригадата на Бен нахлу в колбасарницата още същата вечер. Завари руснаците от Волго-Донската мафия. Касапчето ги беше наел да пазят. Те не познаваха още ситуацията в България, но традиционно не им пукаше от никого. Въпреки това изядоха боя. Колбасарят обаче липсваше и момчетата на Бен се върнаха без пари.
Отговорът дойде двайсет и четири часа по-късно. Късно през нощта в билярдната с изваден пистолет нахлу главатарят на Волго-Донците и опердаши безмилостно пет-шест от момчетата на Бен, които кротко довършваха поредния си фрейм. Преби ги като кучета.
Бен за първи път през живота си загуби представа за реалността.
— Намерете ми мужиците и ги докарайте в багажниците на колите! — нареди той на своите хора.
— Не ги знаем къде са!
— Васил Лучано ще ви ги покаже.
— Не го знаем къде е!
— Открийте го — излезе от кожата си Бен. — Искам всичко да свърши до вечерта!
Момчетата се разтърчаха, разровиха такситата и извадиха оттам бедния Лучано. Нямаше нужда да го бият.
Той издаде жилището на руснаците още щом ги видя. Между многото лъвчета в бригадата имаше едно, което се славеше с изключителна смелост. Наричаха го Джон. Именно той се нае да звънне в апартамента на руснаците, докато другите чакат в засада. Изправи се на площадката съвсем спокойно. Натисна копчето на звънеца и зачака. Останалите се скриха на горния и на долния етаж. Чуха как вратата се отваря и след това неясен, възглух шум. Хукнаха веднага към апартамента, но вече беше късно.
— Какво ми карате? — попита ги към полунощ Бен Търпин.
— Джони — отвориха му капака на колата. — Руснаците са го наръгали с нож.
Поли харесваше Джони. Освен това се чувстваше виновен, тъй като той посочи колбасаря. Изобщо не разчиташе на Бен Търпин, който умираше от ужас. Реши сам да се справи с убийците. Извика Женята Дългия. Той вече не караше кирливата си оранжева жигула, а една сива лада 1500. Двамата се срещнаха на уговореното място в уговорения час и потеглиха към жилището на руснаците.
— Знам, че си добър шофьор — промърмори Поли. — Свикнал си да бягаш, но сега трябва да преследваш.
— Нямаш проблем — успокои го Женята.
Чакаха дълго, обаче дочакаха. Руснаците се измъкнаха, от апартамента, натъпкаха се в една лада седмица и тръгнаха нанякъде. Женята подкара след тях. Забелязаха ги почти веднага и увеличиха скоростта. Женята също. Настигнаха ги в едно поле край София. Руснаците спряха внезапно и се разтичаха кой накъдето му видят очите. Те не носеха оръжие в града, защото бяха чужденци и се страхуваха да не ги арестуват.
— Стой в колата на запален двигател! — нареди Поли на Женята. След това хукна подир бандюгите.
Той обичаше да се дегизира и беше навлякъл два номера по-голям от размерите му бял шлифер. Приличаше на изчадие адово. Настигна настървено брата на главатаря. Застреля го в гръб. Шефът на руснаците се върна, за да помогне на брат си. Явно беше смело момче.
— Казват че си бил доктор на физическите науки? — попита го Поли.
— Така е — отвърна със силен акцент онзи.
— Аз пък съм богослов — изстреля целият пълнител в него Поли. После сложи друг и довърши брат му.
Бригадата на Бен Търпин се славеше като една от най-сплотените. Те не бяха борчета. Бен ги беше събрал от затворените дворове в центъра на града. Действаха повече с акъл, отколкото с юмруци и понякога постигаха по-добри резултати. Поли обаче ги очарова с начина, по който отмъсти за Джони. Освен това трима от тях гниеха в ареста на Варненската полиция, заради една безсмислена акция, а Бен не си мърдаше пръста да ги освободи. Друга налудничава операция срещу циганите-казанджии в Перник едва не коства живота на цялата бригада. Оказа се, че мангалите варят незаконно ракия с автомати до тях. Това окончателно разклати доверието им в Бен Търпин и момчетата единодушно решиха да предложат услугите си на Поли. Той отчаяно се нуждаеше от хора.
— Сигурни ли сте в избора си? — попита ги Поли.
— Сигурни сме, но трябва да ни отървеш от Бен.
— Това е моя работа — обеща им той.
Още същия ден обиколи всички заведения, които се намираха под егидата на Васко. Навсякъде обяви, че е осъдил на смърт Бен Търпин. И всички му повярваха. Знаеха колко е луд. Васко намери начин да го повика. Прие го с уважение в офиса си и го настани на фотьойла срещу себе си.