— Напоследък се чуват странни неща около теб — каза той.
— Всичко е вярно — отвърна лудият Поли. — Осъдил съм Бен Търпин на смърт.
След него в същия офис се появи самият Бен. Навремето Поли се съгласи се да стане кръстник на първото му дете и този път ситуацията удивително напомняше сцена от известния роман.
— Направи нещо, бате Васко! — примоли се Бен.
— Действай по роднинска линия — посъветва го Васил.
— Не искаше да се забърква в никакви истории с Поли. Знаеше прекрасно, че е способен на всичко.
В крайна сметка Бен Търпин откри Поли в едно смрадливо заведение. Падна на колене и му целуна ръка.
— Не ме убивай, ти си дал име на детето ми — сведе се до земята той.
— Живей! — изрита го Поли. — Но да не си се мярнал повече пред очите ми!
Така Бен Търпин отново се озова на улицата сам и свободен.
ГЛАВА 13
Луканката нямаше само врагове. Намираха му се и приятели. Най-близкият по това време живееше на двеста метра по-надолу. Беше зет на председателя на ревизионната комисия към ЦК на БКП някога и се занимаваше с карго-бул превози. Падането на комунизма изобщо не му се отрази. Едноетажната му къща по чудодеен начин се превърна в четириетажна, с голяма тераса. Именно там дебелия Андро и Пейчев се срещаха почти всеки ден, за да играят табла или шах. Разговаряха често за текущите събития. Андро разказваше какво става в политиката, без да уточнява подробностите, а Пейчев докладваше как върви бизнеса с всички подробности. Между разменените изречения на Андро изведнъж му хрумна, че Гоцев се е налапал с много власт. Освен това Пейчев категорично заяви името на истинския бос в престъпния свят — Васко Бореца.
— Я ми го доведи този! — обади се Андро на генерала. — Искам да разговарям лично с него.
— Къде? — пита Гоцев.
— На терасата на Пейчев.
Гоцев веднага усети някаква клопка, но нямаше къде да мърда. Пристигнаха с БМВ-то на Васил и се представиха пред Дебелия Андро почти като примерни ученици от елитна гимназия.
— Значи ти си бил? — огледа отгоре до долу Васил Дебелия Андро, хареса лицето му, не одобри дългата коса, остана леко смутен от ниския му ръст, но като цяло го прие положително. — Нали знаеш, че не те е измислил чичко генерал, а аз?
— Знам! — скромно потвърди Васко.
— Малък ти е бизнеса, момче! Трябва да го разширим.
— Остави тази работа на мен — обади се генералът.
— Гоцев, ти нали обичаше да ходиш пеш? — репликира го Дебелия Андро. — Що не поемеш по улицата нагоре, пък да вземеш да се разходиш в горичката, докато ние тука решим какво ще правим?
— Сериозно ли говориш?
— Напълно. Възрастен човек си и всяка разходка ще ти продължи живота поне с един месец.
Гоцев изхвръкна от къщата като попарен. Беше ясно, че Андро смята да го изхвърли от играта. Андро на свой ред с удоволствие отпи глътка уиски. Той отдавна възнамеряваше да се отърве от генералчето и от неговите безкрайни интриги.
Десетина минути след това Дебелия освободи Васко с аристократичен жест:
— Отивай си, момче! И се готви да посрещнеш по-големи мащаби! Светът ще се разгърне пред теб като океан — завърши патетично той.
Вместо да навлезе в океана обаче, Васил веднага отиде при Гоцев. Той беше достатъчно наивен, за да смята, че вече е фактор между тези хора.
— Винаги можеш да разчиташ на мен, началник! — обърна се той към Гоцев. Направи му впечатление колко бързо генералът е остарял. Изглеждаше съсипан.
— Благодаря ти момче, но току що ме пратиха в пенсия.
— Ще работиш с мен.
— Играта се води на много по-високо ниво, момче. Там ти нямаш думата.
На другия ден Васко извика своите бивши работници Маджо, Маргина и Димата. Всъщност помоли ги да го посетят, защото те отдавна се държаха като независими.
— Бизнесът ми се разширява — осведоми ги той без да споменава за разговора си с Дебелия Андро.
— Браво на теб — отвърна му спокойно Маджо.
— Гепихте петролната фирма, а не ми давате никакъв процент — продължи Бореца.
— Не можеш да имаш претенции към нас — подскочи Маргина. — По-скоро трябва да имаме претенции към твоя бизнес, защото ти помогнахме да го създадеш.
— Това не е разговор между приятели.
— Все още не е разговор и между врагове — обади се Димата. — По-скоро между партньори.
Васил търсеше тази среща поради две причини: първо, да покаже кой е босът и второ — да привлече тримата отново към организацията. Те търгуваха с петрол съвсем законно, докато той изкарваше от югоембаргото по трийсет хиляди марки на ден. Бизнесът им изобщо не го вълнуваше.