Работата ми включваше и доста досадни задължения. Трябваше да се преборвам с всевъзможни идиоти от провинцията, които се домогваха до протекцията и влиянието на Васил.
— Кажи им да минат от другата страна на улицата — нареди ми той. — Не прилича на един уважаващ себе си холдинг да търпи такава пасмина пред входа си.
Така и направих. Отвън пушеха, пиеха и разхождаха златните си ланци около петдесетина души. Не познавах нито един от тях.
— Ти какъв си — попитах един със златна корона върху главата.
— Аз съм Пантерата от Велико Търново — отвърна той.
— И какво искаш?
— Търся място под слънцето.
— Намери го на отсрещния тротоар — казах аз. И допълних: — Васил нареди да се махнете оттук и да се преместите отсреща.
В този момент за първи път разбрах каква сила е станала ВИС и нейният шеф. Измислените пантери, вълци, лъвове и разни други зверове кротко прекосиха улицата. Настаниха се в сянката на дърветата като стадо агнета. Някъде по това време се появи и Чичовото. Знаехме го още като Любо футболиста. Нахлу в офиса почти разплакан.
— Какво става приятел? — прегърна го Васил.
— Откраднаха ми гаджето — проплака той.
— Кой бе?
— Чопара.
В нашата махала Чопара беше грозната жаба от приказките. Гърбушко, на когото никой не обръщаше внимание. С годините обаче се сближи с малкия Тошко и стана най-големият вносител на шоколадчета в България. Подкара лъскави коли, някои от които влизаха за първи път в страната. Манията му беше да чука топ-манекенки. Прибрахме го направо от улицата.
— Вземете му десет хиляди долара глоба на този клоун — нареди ни Васил. — Да разбере как се посяга на чуждо.
Чопара обаче изобщо не помнеше кога и къде е чукал гаджето на Любо футболиста. Извади без да му мигне окото десет хиляди долара от джоба си и ми ги връчи. Дори се разсърди.
— Защо ме мъкнете из цяла София, момчета! Не можахте ли да кажете в самото начало?
Това наистина ни развесели. Изхвърлихме го на първата пряка.
— Не е лошо този да ебе по-често чужди жени. Ще забогатеем бързо — изхили се шофьорът ни.
Парите оставаха винаги за бригадата. Васко изобщо не се интересуваше от тях.
ГЛАВА 15
Курвенските истории не свършиха с Любо футболиста. Васил също имаше изключително красива приятелка от Люлин, но и беше наел апартамент в центъра на София. В добавка й подари опел „Калибра“. Тя изглеждаше мило момиче и двамата излизаха по заведения почти всяка вечер. Докато един ден Васко ни извика в собствената си пицария. Тя се намираше в квартал „Дружба“, точно под апартамента му.
— Какво има, шефе? — попитахме го ние.
— Почакайте малко — махна ни той. Говореше по телефона с приятелката си и беше видимо вбесен. Освен това на масата му вече имаше две празни бутилки от шампанско. — Пак ли си ходила да се ебеш някъде? — крещеше в слушалката. — До гуша ми дойде от теб! — после затвори и се обърна към нас: — Момчета, отивате при оная мръсна курва и прибирате „Калибра“-та. До час искам да ми го докарате пред пицарията.
За нас не беше никаква трудност да намерим приятелката му. На всичко отгоре тя ни посрещна учтиво и веднага даде ключовете. Нямаше вид на виновна.
— Не съм за една кола, момчета, но да знаете, че не сте прави. И Васил не е прав. Някой го е подвел.
— Вършим си работата, маце! — казах аз.
След един час опела наистина стоеше паркиран пред пицарията на Васил. Въпреки това той не изглеждаше много доволен. Отпрати ни и се прибра да спи. На сутринта, вече трезвен и с тежък махмурлук, ме извика в кабинета си.
— Знаеш ли какво разбрах? — сведе глава той. — Ебачът отново бил Чопара.
Още същият следобед Васил извика Маймуняка. Той отдавна му беше най-верният черноработник.
— Онова мръсно педерастче е забърсало и моето гадже — откровено му призна Васил.
— Той има някакви проблеми, шефе. Вероятно се надървя само на нашите жени.
— Трябва да се направи нещо.
— Остави на мен.
Чопара изведнъж изчезна и не се появи никакъв цяла седмица. Само Маймуняка знаеше къде е. Какво са си говорили двамата остана тайна, но Маймуняка си купи нова кола за сто хиляди долара. Тлъстата глоба този път стресна Чопара и той реши да отдъхне в чужбина. Прекара една година в Германия.
Васил беше въвел строга подредба. При него свободно влизаше единствено Маймуняка. Всички други минаваха през мен. Селекционирах ги и решавах кой да допусна.
Един ден пред офиса спря раздрънкан мерцедес. Имаше толкова вехт вид, че ако беше човек, сигурно щеше да ходи на патерици. Караше го Женята Дългия. Задната врата се отвори и малкото човече, което се измъкна оттам се оказа Поли. Аз веднага застанах на входа така, че да не може да мине.