— Не ми харесва това жилище — отсече баровецът. — Намери ми друго.
— Ами добре — сви се на две нашето директорче, което в случая се правеше на брокер.
Ние с Венци обаче не бяхме свикнали някой да ни отказва каквото и да е било. Изскочихме от колата и притиснахме изплашения тежкар до стената.
— Как не ти харесва, бе — кресна му Венци. — Я плащай и се нанасяй, да не те почвам!
— Спокойно момчета — пребледня от страх онзи. — Разбира се, че ми харесва.
После извади портомонето си и предплати с всичките пари, които имаше.
С времето установихме, че от наеми не се печелеше нищо. Минахме на продажби със същата стратегия. Директорчетата денонощно въртяха телефоните и ни затрупваха със сметки, но не можеха да пробутат нищо. Повечето от клиентите просто проверяваха пазара. Тогава се намесихме ние. Загащихме един шаран и го принудихме набързо да купи апартамента, от който се интересуваше. След това втори, трети и така нататък. Директорчетата онемяха от ужас. Особено когато ги привикаха в полицията.
— Вие мафиотска структура ли сте — попитал ги следователят.
— Ние сме студенти — отвърнали дружно те. — Помагаме си на следването.
— А какви са тия шофьори край вас?
— Трудови хора — отвърнал директорът по рекламата и следователят ги пуснал.
Другите агенции по недвижими имоти обаче, започнаха да пускат контра-реклами. Те добре познаваха бизнеса и разбираха какво става. Постепенно работата замря. И ние с Венци се принудихме да приключим с офиса. Директорите буквално се посираха, когато ни видеха.
Така затворихме тази страница от живота си.
ГЛАВА 18
След злополучната бизнес-кариера двамата с Венци се принудихме да се върнем към старата си работа. Единствената свободна валенция се оказаха боксьорите на Трайчо Манекена. Бяхме ги били и това създаваше известно неудобство, но те ни посрещнаха много приятелски. Трайчо също се зарадва.
— Не се притеснявайте момчета, каквото било — било — потупа ни дружески той по раменете.
— Абе, шибан занаят — промърморих аз, като си спомних как му натрошихме колата на парчета.
Трайчо обаче не беше злопаметен и държеше на своите хора. Имаше достатъчно пари. Бригадата му трябваше за самочувствие. Охраняваше дребни обекти и редовно отчиташе трийсет процента на Васил. За неговите бригадири не оставаше почти нищо, макар че повечето от тях бяха бивши легенди от бокса и улицата. Особено известен беше Божката — боксьор тежка категория. Грамаден мъж и добър човек. Той още не можеше да преживее унижението от покаянието си заедно с останалите боксьори в офиса на Васил. Фирмата се казваше ПИП и беше на една педя разстояние от офиса на ВИС. Събирахме се в кафето на Манекена „Аполон“.
Ние с Венци естествено отбягвахме да се срещаме с Бореца, но Божката обичаше да се разхожда по улиците и познаваше всички наоколо. Доста често го виждахме да се връща тъжен.
— Какво става с теб, Божка? — питаше го Венци.
— Онова борче пак мина покрай мен — сядаше умислен на ъгловата маса на втория етаж Божката и гледаше тъпо в стената. Нямаше как да преглътне унижението си. Преди години можеше да смачка Васко само с един удар, а сега неговата организация го беше прекършила.
Боксьорите не бяха агресивни като борците. Изглежда цялата им злоба се бе изчерпала на ринга. Избягваха побоищата и никога не налитаха първи. Най-голямото заведение, което охраняваха, принадлежеше на Дим Фризьора. Намираше се на майната си, но правеше добър оборот. Дим беше гей, обаче се държеше по-мъжки от много хетеросексуални мъже. Нямахме никакви проблеми с него. За съжаление майка му се изживяваше като крупна капиталистка и истерично тормозеше персонала. Някъде в края на зимата на Дим му се наложи да замине в чужбина и тя остана сама. Първата й глупост беше да изгони една сервитьорка, само защото забърсала последната маса с мокър парцал. При това отказала да й плати месечната заплата. Мъжът на сервитьорката пристигнал веднага.
— Каква си ти, че да прибираш заработени пари? — разкрещял се той.
— Махай се оттук, селяк! — изгонила го тя. Вбесеният съпруг на сервитьорката, безцеремонно откачил факс-машината и си заминал с нея. Точно тогава ни повика майката на Дим.
Пристигнахме с нашата кола. Всъщност тя бе единствената служебна в офиса. Придружи ни Борко Боксьора, бивша легенда в бокса и много благороден човек.