Макар, че беше прословут страхливец, Влаха се нахвърли върху него. Кашона гледаше отстрани, но Димата заби на турчина мощното си дясно кроше и го свали на земята. За Влаха не остана нищо друго освен да грабне куфара. После тримата избягаха.
— Да го взривим! — предложи Влаха. — Не можем да го отключим.
— Не се ебавай с големия началник — успокои го Кашона.
Занесоха куфарчето на Гоцев цяло и невредимо. Там Влаха отново не се сдържа.
— Носим ти бала с пари, началник! — ухили му се подмазвачески Влаха.
— А ти откъде знаеш, че вътре има пари? — отблъсна го студено Гоцев.
С нищо не показа одобрението си, обаче наистина бе доволен от свършената работа. Може би в този ден реши, че на този плъшок се полага по-голяма доза доверие.
Димчо Руския загуби всичките си пари от ортаклъка с Карамански. Това му висеше като обица на ухото, но не смееше да си ги поиска. Опитваше се да избие загубите от внос на крадени коли. Пречеше му един орландовски уличник бай Начко, който наричаше себе си Баш Найден. Изглеждаше изключително екзотично — нисък, набит и дебел, с много мощен юмрук и почти непобедим в уличен бой. Той също внасяше крадени коли и то дост-а успешно. Димчо го издебна в митичното кафене „Хавана“ на бул. Витоша.
— Ела да се бием! — измъкна го той от масата.
— Ти луд ли си бе? — подсмихва се Баш Найден.
— Луд съм — извади го на пътеката Димчо.
Баш Найден по онова време владееше положението и в заведението всички очакваха Димчо Руския да отнесе голям пердах. Случи се точно обратното. Руския успя да вкара няколко от тежките удари и Баш Найден претърпя първото публично поражение. Още на другия ден Руския замъкна Влаха и Кашона при Васко.
— Кажете момчета? — посрещна ги приветливо той.
— Снощи в „Хавана“ пребих Баш Найден. — похвали се Димчо. — не мислиш ли, че е крайно време да работиш с нас?
— Опердашил си бат Начко? — изненада се борецът.
— Направо го размазах.
Гоцев обаче не вярваше нито на една, нито на две проверки. Ползваше пълноценно опита си от разузнаването. Седмица по-късно Влаха, Кашона и Димчо се озоваха в ареста на полицията заради кражбата на куфара от турчина. Така и не разбраха, кой е подал доноса, но нямаше никакво съмнение, че зад цялата далавера стои Гоцев. Три дена ги смляха от бой. Кашона и Димчо разказаха небивалици. Влаха обаче си мълчеше. Не беше видял нищо и не беше чул нищо. Накрая ги пуснаха. Изключително доволен от поведението им, Гоцев привика Влаха.
— Никога не дръж дървен инкяр — скара му се той.
— Какво да не правя? — зина Влаха.
— Винаги разказвай някаква история? Никой няма да повярва на партизанското ти поведение.
— Разбрах.
— И махни този прякор Влах! Как ти викат вкъщи?
— Маджо.
— От днес си Маджо! Същото важи и за твоите приятели. Не могат да се наричат Димчо и Кашона. Не им отива.
— Кашона в родния му град го знаят като Маргина — ухили си новоизлюпеният Маджо.
— Тогава другият ще бъде Димата Руснака, както отива на едни руснак — отсече генералът.
Седмица по-късно Маджо изненадващо получи ведомствен апартамент на двеста метра от дома на Гоцев. Всъщност той и неговите приятели отдавна се водеха на служба в Министерството на вътрешните работи, така че имаха формално право на жилище. Практиката обаче беше младшите офицери да живеят на квартира.
— Какво се иска от мен? — отиде веднага той при Гоцев.
— Всяка сутрин ще ми купуваш вестник „Спорт“ — ухили се генералът. — Обичам да го чета топъл.
ГЛАВА 3
Карамански беше гледал внимателно филма „Кръстникът“. Същата вечер, когато взрив откъсна ръцете на Андрейчо, бомба разруши половината от ресторанта на Васко в квартал Борово. Очевидно искаше да спечели войната за няколко часа.
Аз изпаднах в луда депресия и се оттеглих встрани. Не можех да си простя осакатяването на Андрей. Нашият общ приятел Венци толкова се вбеси, че сам си предложи услугите. Той отдавна не спортуваше. Беше качил килограми и изглеждаше доста застрашително. От него разбрах как са се развили част от събитията.
— Всеки от вас може да ме напусне когато си поиска, момчета! — събрал ги в ресторанта Васко. — Тази война не е ваша, а моя. Карамански мрази мен.
После заминал директно в болницата при Андрейката, за да му плати лечението и му купил билет за Австралия. Такъв беше Васил.
Естествено никой не го напусна. Напротив обединиха се около него.
Карамански не мирясваше. Организира огромен побой в едно от най-популярните заведение на борците в мирно време. Този път почти успя. Доста от момчетата се поуплашиха. За известен период от време Васко остана сам и объркан. Чудеше се накъде да поема. Не можеше да разчита на брат си, нито на по-голямата част от вече влезлите в бранша боксьори и каратисти. Оставаха единствено борците. Митака застана безрезервно зад гърба му, но той не стигаше. И тогава Васко се сети за Джема от Пазарджик.