— Ние заставаме зад вас, момчета. За нула време ще овладеете целия град.
Най-големите баровци в провинцията разбира се го отпращаха, без да се включват в играта. Поли не показваше с нищо яда си. Заявяваше им съвсем скромно:
— Това ви лишава от възможността да идвате в София, пичове! Ще си седите на село, докато изгниете!
Много от тежкарите звъняха директно на Васил, без да знаят, че той и Поли отдавна играеха на доброто и лошото ченге.
— Не мога да се оправя с тоя луд човек — разперваше ръце Васко.
Беше му малко криво да признае своята безпомощност, но пък от друга страна така бизнесът вървеше нагоре.
Междувременно Васил се опитваше да легализира бизнеса. Назначи няколко действащи застрахователни агенти, които по-късно издигна до изпълнителни директори по ресори. Тези хора нямаха нищо общо с престъпния бизнес. Гледаха си работата като примерни чиновници, но силно нервираха Поли. И той реши да постави над тях свой човек. Изрови отнякъде един стар уличен бандит — Торука. Познаваше го още от „Магурата“. Беше генералски син и по комунистическо време вилнееше на улицата напълно безнаказано. Няколко пъти беше помагал на Поли, докато един ден борците го смачкаха. Оттогава изчезна. Поли обаче никога не забравяше кой го е подкрепил в труден момент и назначи Торука за изпълнителен директор на централния офис. Там оборотът се въртеше най-силно.
— Трябва да говоря нещо с теб! — влезе в кабинета му по обяд той.
— Твой съм, шефе! — почеса се по главата Торука. Преди години той покровителстваше Поли и сега никак не му беше приятно дребният да го командва.
— Искам да ми изтеглиш сто хиляди лева от оборота.
— Ами Васил?
— Ще си понесеш последствията, ако разбере.
Торука изведнъж се озова заклещен между чука и наковалнята. Колебаеше се, но беше толкова гладен, че дори не му се помисляше да излезе отново сам на улицата. Отклони сто хиляди долара с голям страх. Даде ги на Поли и той веднага отвори дискотека в Студентски град. Нарече я „Алкатрас“. После си взе и съдружник — един арабин. Казваше се Мишел Хирш, но Поли бързо го прекръсти на Мишо Арабина. След което прехвърли на Васил трийсет процента „въздушна партия“. Тоест даде му трийсет процента от дискотеката, без да му иска никакви инвестиции.
Всичко изглеждаше наред до момента, в който Васил установи, че му липсват сто хиляди долара от оборота. Веднага се усъмни в Торука.
— Вземате го и го карате на Витоша, докато признае — нареди той на момчетата си.
Торука обаче успя да се обади на Поли и той се завърна спешно от провинцията. Нахвърли се разярен върху Васил.
— Защо пипаш моя човек?
— Спокойно бе, Поли! — дръпна се Васко. — Ти си ми съдружник, имаш десет процента, а стоте хиляди долара наистина липсват. Защо да не го натрошим този тарикат?
— Ако го пипнеш, веднага ти излизам на война — скочи Поли. Беше му ясно, че Торука няма да издържи и ще го издаде. Освен това още преди месеци Поли направи консултации с няколко юристи около десетте процента, които притежаваше от застрахователната компания.
— Това са много пари — казаха му те — След години ще бъдат милиони!
Но той нямаше търпение да чака. Торука му помогна да отвори свой бизнес и се чувстваше длъжен да му помогне.
Поли винаги ползваше един и същи пиниз, когато искаше да се измъкне от заплетена ситуация. Сърдеше се като малко дете. Този път тресна голямата стъклена врата, която заграждаше офиса на Васил и хукна навън. Васко дори не го заподозря.
— Чакай бе, човек! Остани да се разберем!
Поли обаче вече беше измъкнал Торука навън и го качваше в колата. Така го спаси.
Още същата вечер обра момчетата от четирите официални офиса на застрахователната компания и ги доведе при нас. Бяхме около двадесетина души.
— Слушайте момчета — изправи се пред нас Поли. За първи път го виждахме толкова официален, с черен костюм, вратовръзка и балтон. — Днес се скарах с Васил и от утре отиваме на война. Преди това обаче ще ви почерпя яко — поведе ни той.
На нас ни изглеждаше много странно, дори екзотично някой да се изправи срещу Васил. От друга страна знаехме, че Поли не си поплюва и винаги изпълнява заканите си. Настанихме се в едно голямо сепаре на дискотека „Алкатрас“ и макар мрачно настроени, опитахме да се забавляваме. Хората на Маймуняка обаче вече бяха научили за скандала. Търсеха конфронтация, без да имат нареждане от централата. Трябваше им само повод.
Намериха го след пристигането на Бен Търпин, когото Поли беше поканил лично. Възнамеряваше да го реабилитира.
— Ти пък какво правиш тук? — изправи се пред него един едър глупак от дружбенската бригада на Маймуняка.