— Не знаех, че си се върнал — опита се да излъже Митака.
— Не ми говори глупости.
— Добре де, знаех. Какво искаш сега да ти целувам гъза ли?
— За какво си дошъл?
— Трябваш ми по една работа.
— А на мен ми трябва апартамент. Не ми отива да вися по таваните.
— В кой квартал го искаш?
— В най-хубавия.
— Имаш го.
— Казвай — покани госта си най-сетне да седне на единственото удобно място в стаята Поли.
Митака се изтегна на изтърбушения фотьойл, сложи крак върху крак и дълго мълча. Накрая реши да говори директно.
— Поръчвам ти Животното и Германа. Днес вече е късно. Трябваха ми за вчера.
Поли знаеше отлично за какво става дума. Животното щеше да се отмъсти, защото разпозна Митака при престрелката в „Дружба“. Около Германа се въртяха слухове, че е повикал приятели „афганци“ от военната си служба в Афганистан. Не го плашеше нито единият, нито другият. Подреди си ги по важност и задейства вродения си инстинкт на убиец моментално.
За Животното избра вторник. Този ден му се струваше най-безличен и удобен. Облече лекарска престилка, после дълго избира очилца, които да му придадат вид на смотан, отдаден на професията си доктор. Женята Дългия трябваше да му служи за отвличане на вниманието.
— Искам от теб да се направиш на пиян и да събереш целия дежурен персонал около себе си — нареди му той. След което изненадващо взе празна бутилка и му я счупи в главата.
— Какво правиш, бе? — скочи Женята.
— Така ще бъдеш по-достоверен — отвърна му хладнокръвно Поли.
Влязоха в болницата като лекар и пациент, после Женята се развика и влезе в ролята си почти като артист от Народния театър. Дежурният персонал наистина се струпа около него. Поли използва суматохата и се вмъкна в стаята на Животното. Онзи веднага разбра какво го чака.
Двамата не си казаха нито дума. Поли мълчаливо взе възглавницата под главата му и започна бавно да я отупва. Животното гледаше жалостиво като агне пред заколение. Беше включен на осцилограф, който отчиташе пулса. В очите му поникнаха сълзи. Нямаше съмнение, че вижда смъртта си. Поли изобщо не се трогна. Затисна устата му с възглавницата и не я пусна, докато накъсаната линия на пулса не стана права. Животното се сбогува с белия свят, подритвайки импулсивно с крака и без да окаже никаква съпротива.
С Германа нещата стояха малко по-сложно. Там Поли реши да действа сам. Знаеше, че руснакът не излиза никъде и се е барикадирал в дома си като феодал в замък. Лесно издири най-близкия му приятел. Той се оказа дребен мошеник и елементарен страхливец. Не посмя дори да помисли да отказ. Пък и Поли през цялото време държеше пистолета си опрян в главата му. Келешът позвъни на Германа, а минутата очакване онзи да го разпознае през шпионката се стори на Поли цяла вечност. След това просто застреля и двамата.
ГЛАВА 5
Митака изпълни обещанието си. Поли получи 60 хиляди долара и възможността да си избере апартамент, в която част на София иска. Той не беше материален човек. Вещите изобщо не го интересуваха. Женята така и не успя да го убеди да купят хубава кола. Продължаваха да бръмчат из София с оранжевата жигула и да отнасят присмеха на борците.
— Какво те интересува — успокояваше Поли своя верен роб. — По-важно е качеството на човека, а не в каква кола се вози.
— Кара ми се нещо хубаво, бате! — страхливо поглеждаше към него Дългия.
— Някой ден ще ти купя.
Първата работа на Поли обаче беше да посети семейството си. Без съмнение той го обичаше много, въпреки разногласията. Напазарува купища подаръци, Женята ги натовари в оранжевата жигула, остави го пред дома му и остана да чака дребния. Все пак Поли беше от аристократично семейство, което трудно търпеше такива типове като Дългия. Този път обаче изненадата беше за Поли. Завари стария си приятел Фори Светулката да чука сестра му.
— Няма да ти бръсна брадата, мръсен поп — нахвърли се върху него Поли. — Направо ще ти отрежа главата!
— Успокой се, познаваме се отдавна!
— Вече не се познаваме! — смъкна го по стълбите Поли и го набута както си беше с расото на задната седалка.
— Откъде го намери този попче? — зина Женята.
— Гледай си кормилото — сряза го Поли и нареди колата да потегли към покрайнините на София.
Първите пет-шест километра измисляше всякакви начини да го убие, но после му мина през ума, че това е все пак избор на сестра му. Кръвта надделя над злобата.
— Оставям те жив, но ще ми платиш глоба за обидата — хвана го за брадата той.
— Не мога да ти намеря повече от пет хиляди долара — ококори се уплашено Фори.