— ОК. Утре пред църквата срещу зала Фестивална — изхвърли го от колата Поли.
Женята се зарадва искрено от много дни насам. Вярваше, че тези пари ще бъдат за него. Поли обаче веднага ги вкара в собствената си схема. Смяташе с тях да обзаведе апартамента си.
— Ще дойдеш да ме вземеш пет часа по-рано — нареди той на Дългия. — Трябва да се заредим около „Фестивална“ навреме, за да видим какво ни е подготвил попът.
Оказа се прав. Край църквата гъмжеше от полиция. Фори Светулката беше задействал политическите си връзки.
— Този път му ебах майката — вбеси се Поли. — Карай към Сърбия.
Отпратиха при стария другар Буда, който беше вече един от тигрите на Аркан.
Обстановката в България изненадващо се усложни. След тези убийства Митака придоби огромно влияние. Превърна се почти в митичен герой. Престъпници от кол и въже започнаха да се увъртат около офиса му в „Орбита“ и да си предлагат услугите. Ако само за миг пожелаеше да създаде групировка, Митака можеше да помете всички. Но той беше особен човек. Колкото жесток, толкова и сантиментален. Мъчно му беше за единството, с което се славеха на времето борците. Мечтаеше да възстанови братството между тях и да ги обедини отново.
За съжаление Васил нямаше достатъчно качества, нито възможности, за да задържи пороя от престъпност, който се задаваше. Човек с добри намерения и с деликатен подход, той изглежда не беше роден за времето, което сам създаде и до известна степен провокира. Хората около него му бяха предани, но интуитивно усещаха управленческата му недостатъчност. Въпреки това все още оставаха верни на ВИС. И Васил ги извади на улицата. Използва страха на Карамански от Митака и превзе всичките му заведения едно след друго с безпощадна безцеремонност. Само за един месец бизнесът му се утрои.
На Митака не му пукаше. Той не се интересуваше от дреболии. Разчиташе единствено на себе си и вярваше, че може да се справи с всяка ситуация. В никакъв случай не се изживяваше като работник на Васил. Пиеше уиски в измисления си офис, умираше от скука и се чудеше по какъв начин да запълва дните.
Междувременно Любо и Стоил не си губеха времето.
Превърнаха „Орбита“ в луксозен комплекс, отвориха ресторант, механа, казино и дискотека. На практика затвориха цикъла и Митака се премести да живее там. Сандокана го последва веднага. Двамата тъкмо бяха открили кокаина и най-редовно се заграждаха, което означаваше, че смъркаха до припадък в обкръжението на цяла орда курви. Фалконети също се присъедини към тях. Всъщност Сандо и Фалконети обожаваха Митака. Нощно време го придружаваха по къси гащи, джапанки и автомати първо до дискотеката, а сетне до казиното на комплекса, където пред смаяните погледи на другите посетители Митака най-редовно губеше всичките си пари. Въпреки това си оставаше началник.
Бившите духачи от милиционерския оркестър трябваше да го гонят за подпис под всеки документ.
Те бяха съвсем друг тип хора. Изживяваха се като тежкари, стъпваха важно, говореха бавно. Не сваляха вратовръзките и лъскавите костюми. Поведението на Митака ги дразнеше докрай.
— Този трябва да го отстраним по някакъв начин — постоянно навиваше Любо.
— Трудна работа, но все ще му измислим нещо — съгласяваше се Стоил. — Фалконети и Сандо обаче са ни нужни. Тях ще запазим, а като останат без Митака, аз лично ще им разгоня фамилията.
Стоил също се боеше от Митака не по-малко от другите, затова търсеше подмолен ход, с който да го дискредитира. Той по природа си падаше по подлите номера.
Войната отдавна беше затихнала, макар че отзвукът от нея все още пълнеше страниците на жълтите вестници. Васко се чувстваше победител и имаше право. Организацията му набираше сила всеки изминал ден, а парите се трупаха в геометрична прогресия. На този фон появяването на брат му Георги изглеждаше напълно естествено.
— Здрасти — нахлу в офиса той.
— Сядай — посочи му стола срещу себе си Васил.
— Трябват ми пари, ще се женя.
— Сериозно.
— Няма майтап.
— И срещу кого?
— Срещу бившето гадже на твоя човек Бранко — заяви му безцеремонно Жоро и си наля чаша уиски без да го пие.
По това време Бранко лежеше в затвора. Васил не познаваше гаджето му, нито пък проявяваше любопитство към него. Сега обаче се заинтересува.
— Доведи бъдещата си жена да я видя! — отпрати той брат си.
От една страна се радваше, че най-сетне ще си седне на задника. От друга страна се чудеше как ще го обясни на Бранко. Тъкмо мислеше да пусне връзките си, за да го освободи. Изненадата му стигна своя връх, когато видя бъдещата съпруга. Изглеждаше прекрасно — мило скромно и добро момиче, макар и топ-манекенка. „Майната му на живота… — ядоса се Васко — Как може такова прекрасно дете да се влюби последователно в двама изроди?“