Оргията достигна върха си. Естествено беше комшиите да повикат милиция. Ченгетата пристигнаха настървени, но хъсът им падна веднага. Поискаха да влязат в апартамента и ние им отворихме. Момичета ги посрещнаха чисто голи.
— Какво ще кажете за по едно кафе? — попита Теодора. Ако беше извадила пистолет нямаше да ги изненада толкова.
— Може ли да намалите малко звука? — помоли притеснено по-младото ченге. — Ние само минаваме оттук.
— Защо не останете? — предложих им аз. — Момичетата обичат мъже в униформа. Милиционерите сигурно харесваха жените толкова, колкото и ние. Явно желаеха секс повече дори от нас. Вкарахме ги в оргията с огромна лекота. Камелия и Теодора ги разсъблякоха и преди още да се усетят. Гимнастичките заработиха усърдно върху тях. Всичко щеше да мине мирно и тихо, ако Венци не беше видял търкалящото се по пода милиционерско оръжие на по-младия. Беше вече достатъчно пиян. Вдигна го и започна да стреля с него в тавана. Жените се разкрещяха. Адреналинът преливаше през балкона. Оттук нататък нямаше спиране. На всичко отгоре по-дъртият се оказа педераст. Поиска всичко, което заслужават жените. И го получи от Илиян. Стана пред очите ни, като на сцена от спектакъл. Когато свършиха, не ни остана нищо друго освен да ръкопляскаме. Илиян беше толкова мотан, че дори се поклони.
— Колко искате за визитата? — попитах ченгетата аз.
— Колкото дадете — ухили се младото ченге.
— По сто лева на човек — предложи Марин.
— На мен двеста — обади се дъртото ченге.
— Ти трябва да ми платиш — обади се Илиян. — Отнесе яко ебане от здрав пич, какъвто не си срещал.
— Ще ви арестуваме — започнаха да се обличат полицаите. Бяха изключително смешни.
— Арестувайте ни — показах им гилзите аз. — Ние ще обясним къде сте стреляли.
— Не сме стреляли ние.
— А има ли кой да ви повярва? — Вие сте добри момчета и момичета — тръгна към помирение дъртото ченге. Всъщност той едва ли имаше и трийсет години. — Що не се разберем като хората.
— Хайде, омитайте се! — не издържах аз и ги изхвърлих като пачаври.
Купонът се скърши изведнъж и всички загубихме хъс за други лудории. Не ни беше за първи път.
ГЛАВА 12
През отпуската всяка вечер с Венци бяхме в казиното на хотел „Плиска“. Там вече работеше Андрейчо. Водеха го като охрана на входа, но по-скоро беше портиер. До него стоеше мълчалив и здрав тридесегодишен мъж. С времето се опознахме и от оскъдните му реплики разбрах, че е бил барета във Враня. Дори състезател в националния отбор по карате. Наричаха го Румен Греблото, защото през юношеските си години бил гребец.
— Защо напусна баретите? — попитах го една вечер.
— В такива поделения няма безопасни акции — трябва да разчиташ сто и двайсет процента на човека до теб и на този, който ти пази гърба.
— А ти защо не разчиташ?
— Скапа се поделението. Повече от момчетата станаха престъпници. Започнаха да излизат в бойни екипировки и маски, както се ходи на служебни акции, но ограбваха магистрални тирове със стока или преминаващи през България богати чужденци.
— Сериозно ли говориш?
— Напълно сериозно. Връзката им с митничарите бе публична тайна. От митницата им подаваха имената на колите, които си заслужаваше да бъдат ограбени.
— Ти защо не си участвал в тези акции? — обърна се Венци към него.
— Още един път ме попитай и ще ти извия врата — разгневи се Румен.
— Какво толкова съм казал?
— В една държава щом полицаите станат престъпници, тежко и горко на всички.
Една вечер при нас се отби треньорът му по карате. Бяха връстници, но Румен се обръщаше към него само с „тренер“, което говореше за сериозно уважение. Името на треньора беше Бойко, а прякорът му Боко Тиквата. Така го наричаха хората от най-близкото му обкръжение. Заради твърдата му глава. Той пък наричаше Румен „Паша“. Причината беше съвсем елементарна. Румен поддържаше характерна за турските паши от старите снимки брада. Твърдеше, че била неговата запазена марка. Боко току що се бе уволнил от пожарните подразделения на МВР. Хареса ни започна често да излиза с нас. И ние го харесахме, макар че се държеше наставнически.
— На грешен път сте, момчета! — заяви един ден той. — Трябва да се върнете отново към спорта.
— Борбата ни погуби здравето — отвърнах му аз. — Не ни даде нищо.
— Тогава се заеми с бизнес. Обидно е да останеш беден в този богат свят.
— Какъв?
— Аз организирам охранители. Това мога, това правя. Смятам, че и на вас ще ви отива.