— Количката ми!… — пищеше като жена той. Хич не му пукаше за пребитите боксьори. — Потрошиха ми хубавата количка…
След „Аполон“ се отправихме директно към казиното на „Севастопол“. Търсехме хората на Карамански. Те естествено се бяха изнесли. Намерихме двама невинни каратисти, които веднага издадоха къде са се скрили Божката Боксьора и останалите юнаци. Кудев ги беше приютил в панелния си апартамент в „Дружба“ заедно с Цецо Враждебеца и Данчо Русия. Знаехме къде се намира. Потеглихме веднага нататък, тъй като Васил ни беше наредил, ако не хванем друг, непременно да пребием Божката. Този път с нас беше и Крушата, заедно с неговите хора. Получи се нещо като митинг.
— Скандирайте: „Смърт на Божката!“ — събра ни Крушата.
И ние започнахме да крещим „Смърт на Божката!“. Апартаментът беше на втория етаж, а по-късно научих, че сме изглеждали твърде зловещо. В крайна сметка постигнахме целта си. Късно вечерта в офиса пристигна един смел и достоен мъж, бивш боксьор и приятел на Васил. Казваше се Тотю.
— Боксьорите са добри момчета, трябва да им простиш! — настоя той.
— Ако дойдат да ми се извинят тук, може и да им простя — склони Васил.
— Дори на Божката?
— Него съм го осъдил на смърт, но ако ми падне в краката ще оживее.
— Сега ти ги докарвам.
След десет минути всичките кучета на Карамански и Трайчо се появиха в офиса. Включително Божката Боксьора, Цецо Враждебеца, Данчо Русия и другите герои. Изправиха се с наведени глави пред Васко и поискаха прошка. Изнизваха се един подир друг в индианска нишка.
— От днес ще работите за мен — развесели се Васил. — А Тотю, ще го наричате Тотю ООН-то.
Васил беше добър психолог. Забеляза, че след акцията всички бяхме превъзбудени и ни даде пари да си направим купон. После замина някъде с Крушата.
В офиса беше шумно и весело. Припомняхме си детайли от бягството на боксьорите, от женските писъци на Манекена и от извинението на баровците. Решихме да изпратим Андрейчо да напазарува, пък и той сам се натисна. Току що бе взел книжка и му се караше кола. Освен това се водеше за работник на ВИС от два дена. Чист новобранец. Направихме му списък с продукти и напитки и го изпратихме до най-близкия магазин. Сетне се настанихме удобно кой където намери и продължихме да си разказваме един на друг подробностите от акцията.
Точно в този момент се чу страхотен взрив.
Всички изтичахме към входа. Гледката беше ужасна. Андрей лежеше пред блока с откъснати до лактите ръце.