В България Влаха учеше задочно във Висшия институт по физкултура, дори се изявяваше като комсомолски секретар. Гената му беше обещал да го направи член на Комунистическата партия. По онова време това имаше огромно значение за бизнеса.
— Оная нощ Митака е свитнал Ярослав Къдравия — мимоходом изтърси Каро.
— Шефа на сърбите ли? — попита Черешара.
— Същият.
— Той никога няма да се върне в България — обади се Влаха, който открай време мразеше Митака.
— От умрял писмо и от курва запис — изхили се злобно Каро. — Забравете за Митака, пишете го направо погребан. С вас имаме да свършим по-важна работа.
— Каква?
— Напоследък нашите крадци и чейнчаджии не вървят добре. Отчитат все по-малко пари. А работата им се увеличава. Искам да отидете в общежитието и да ги смелите от бой. Ако дойдат да ми реват ще им кажа, че сте полудели и че сте излезли от контрол.
— Ще си играем на добро и лошо ченге — с иронична усмивка вметна Влаха.
— Влах, ти си тук само защото бати ти Гена ме помоли да ти ударя едно рамо. Не ми се прави на интересен! Ще те пратя като нищо да ловиш риба на Дунава.
— Да не се сърдиш, ако ги утрепем? — плахо промълви Кашона.
— Хапи, скуби, бъбреци вади!
— Считай работата за свършена — изправи се Черешара.
— Считам я за свършена още когато ви поканих — едва сдържа гнева си Каро.
Отпрати ги да си вървят и извика келнера, за да си плати сметката.
ГЛАВА 5
Каро имаше едно протеже, на което много държеше — Димчо Руския. Израснал в България, само преди години се подвизаваше в София като дръглив пънкар. Издигна се под крилото на Каро. Едва двадесет и три годишен Димчо Руския бе вече член на една от най-ефективните бригади, която крадеше коли от Германия и ги прекарваше за продажба в Чехия и Унгария. Изключително злобен и жесток. Въпреки, че изкарваше добри пари, не пропускаше дори най-дребната възможност за повече. Когато беше свободен и безделничеше из града, събираше парите от чинийките на просяци, слепци и инвалиди. Ако някой му се опънеше, Руския го пребиваше жестоко.
— Защо правиш това, Руснак? — спря го един път Влаха. — Ще те накаже Господ, да знаеш!
— Ще ме награди! — нахално му отвърна Димчо. — Господ е наказал тези нещастници. Аз му помагам в земните дела!
Влаха и Гената бяха отседнали при един български емигрант, който даваше стаи под наем. Освен тях в къщата живееха още двама българи. Единият беше Кольо Картофа — бивш футболист, а другият живееше на една и съща улица с Влаха в родната Силистра. Казваше се Пепи и беше състезател по плуване. В момента също учеше задочно във ВИФ. Бяха единствените чейнчаджии, които живееха извън общежитието и навярно щяха да отърват боя. Каро не бе наредил да ги търсят специално, а Влаха на свой ред не посмя да попита за тях. Причините бяха много, но за най-важната знаеше единствено той. Наскоро Пепи и Кольо направиха сериозен удар, от който паднаха много пари. Влаха беше достатъчно алчен, за да поиска поне половината от тях. Дори смяташе да потърси Джуджето Пантелей и неговия роб Чупи глава, за да свършат тази работа. По това време разбра, че Джуджето вече движи с Митака, а след убийството на сърбина бе сигурен, че двамата са били заедно. Спомни си един разговор, когато Кашона, Димчо и Джуджето разсъждаваха пред бутилка уиски дали биха убили човек. След дълго умуване Кашона заяви, че като нищо ще тегли ножа на някой, ако посегне на семейството му. Както винаги Руския се изхвърли:
— Ще го направя за много пари. Джуджето не каза нищо. Мълча дълго и накрая промърмори абсолютно равнодушно.
— Аз бих убил само, за да видя какво е.
— Как така какво е? — зяпна Влаха.
— Да усетя тръпката — със странна усмивка му отговори Пантелей.
Влаха веднага разбра, че този човек е твърде опасен. На всичко отгоре още същия ден имаше друг тъп и безсмислен скандал. Нямаха практика да се канят по стаите, но Пепи бе достатъчно нахален, за да се вре навсякъде. Нахлу в техния апартамент за тоалетна хартия и без да му мигне окото разтвори големия сак, оставен в средата на хола. Той беше пълен със стока. Влаха не издържа на нахалството му и се нахвърли разярен върху:
— Не пипай, тарикат! Сакът е на бат’ Гена — разкрещя се истерично той.
— По-кротко, амиго, исках само да видя какви парцали продавате! Стига си треперил от този бат’ Гена!
— За разлика от теб аз уважавам ръката, която ме храни — замахна Влаха и го удари силно по големия камбест нос. — И престани с това амиго!
— Що ме биеш бе, нали сме градски?
— Ти си просто един малоумник! — изхвърли го от стаята Влаха.