Кърли огледа стаята с любопитство. На лицето му се изписа озадачено изражение. Той посочи към стената отсреща.
— Къде е тик-так? — попита той някак отвлечено, сякаш не беше на себе си.
— Часовникът! — възкликна Киова високо. — Навремето там стоеше осемдневния часовник. Защо…
Той се обърна към Ранс, но Ранс беше изчезнал.
А стотина метра по-нататък Ваминос, добрият сивокафяв кон на ръждиви петна, препускаше на изток като истински бегач през облаци прах и гъсталаци и го отнасяше към Ранчо де лос Олмос.