Шестима каубои от ранчото „Киболо“ чакаха около вратите на магазина. Понитата им, завързани по тексаски, пасяха наблизо. Това завързване изобщо не струваше. Юздите на животните бяха пуснати на земята, което е по-резултатен начин за обезопасяване (такава е силата на навика и въображението) отколкото може да се получи посредством дебело половин инч въже и един дъб.
Каубоите се шляеха наоколо, всеки от тях с цигарена хартия в ръка и леко, но непрестанно проклинаха магазинера Сам Ревъл. Последният стоеше на прага, плющеше с червените ластици върху ръкавите на розовата си памучна риза, вперил ласкав поглед в единствения чифт обувки от щавена кожа в радиус от четиридесет мили. Прегрешението му беше сериозно и той се раздвояваше между смиреното извинение и възхищението от собствените си прелестни одежди. Бе допуснал фермерските запаси от тютюн да се изчерпят.
— Смятах, че имам още една кутия под тезгяха, момчета — за кой ли път заобяснява той. — Но сега, като погледнах, се оказа, че съм се излъгал.
— Някой трябва да те фрасне по тиквата с дръжката на камшика — каза Роджърс Туткавия, коняр от пасбището в Лаго Верде. — Яздил съм девет мили дотук за малко тютюн и не е нормално и не е прилично да бъдеш оставен жив.
— Когато тръгнах, момчетата пушеха кълцан тютюн за дъвкане, смесен със сухи листа от москит — въздъхна Тейлър Мустанга, пастир на коне от лагера „Трите бряста“. — До девет часа ще ме чакат да се върна, готови да си свият цигара от истински тютюн преди лягане. А аз трябва да им кажа, че този тъпак с червени очи и жълти копита, този басмян конски син с женска блуза Сам Ревъл си е свършил запасите!
Грегорио Сокола, мексикански каубой и най-големият майстор на ласото в ранчо „Киболо“ килна назад голямото си, извезано със сребърна нишка сламено сомбреро върху гъстите си смолисточерни къдри и изтръска джобовете си за последни трошици от скъпоценното растение.
— Ах, дон Самуел — каза той с укор, но с характерния си лек кастилски акцент, — ижвинявайте. Кажват, че жаекът и овсата имат най-малко sesos4. Е, как му кажвате вие… можък. Не им вярвайте, дон Самуел… ижвинявам се. Според мен хората, които не пушат тютюн, те… да ме ижвинявате, дон Самуел…
— Добре де, момчета, какъв е смисълът сега да предъвквате? — попита невъзмутимо Сам, привеждайки се да избърше носовете на обувките си с червеникавожълтата си кърпа. — Ранс замина за Сан Антонио във вторник и съм му наредил да донесе още тютюн. Панчо вчера се върна с неговия кон, а Ранс лично ще докара обратно фургона. Няма много товар — само няколко вълнени чувала и одеяла, пирони, компоти от праскови и разни неща, които ни се свършиха. Очаквам го да се върне днес. Сигурно тъй ще стане. Той тръгва рано, кара като луд и сигурно към залез слънце ще пристигне.
— Каква кранта кара? — попита Тейлър Мустанга с надежда в гласа си.
— Колата със сивите — отвърна Сам.
— Тогава ще почакам — каза каубоят. — Тия дръгливци гълтат пътя както земна кукувица змия. А ти, Сам, можеш да ми отвориш една кутия с ренглоти5, докато чакам нещо по-добро.
— На мен ми отвори от жълтите праскови — нареди Роджърс Пипкавия. — Аз също ще чакам.
Лишените от тютюн каубои се настаниха удобно на стълбите на магазина. Вътре Сам отвори с брадвичка консервните кутии с плодове. Всеки път, когато пристигаха в магазина, каубоите не пропускаха да се почерпят с нещо по-различно от обичайните за лагера боб и бекон.
Самият магазин — голяма бяла дървена постройка, подобна на хамбар, се намираше на петдесетина метра от ранчото. Отвъд бяха разположени огражденията за конете, а още по-нататък — навесите за складиране на вълна и кошарите за стригане, тъй като в ранчо „Киболо“ се отглеждаха крави и овце. На известно разстояние зад магазина се намираха покритите със слама и измазани с кал колиби на мексиканците, които открито показваха своята вярност към Киболо.
Постройката в ранчото се състоеше от четири просторни стаи с варосани кирпичени стени и двустайна дървена пристройка под прав ъгъл. Тя пък от своя страна се ограждаше от широка двайсет стъпки „галерия“, разположена в гора от огромни вечнозелени дъбове и брястове. Съвсем близо имаше и едно езеро. То бе дълго, не много широко и страшно дълбоко. В него привечер огромни риби изскачаха на повърхността й после отново се гмуркаха шумно като хипопотами, наслаждавайки се на банята си. От дърветата висяха гирлянди и огромни пискюли от типичния за юга меланхоличен сив мъх. Наистина на вид ранчото „Киболо“ по-скоро принадлежеше към Юга, отколкото към Запада. Все едно че старият Киова Трусдел го бе докарал със себе си от низините на Мисисипи, пристигайки в Тексас със своята пушка през 1855.
5
Сорт големи сочни сливи със светложълт цвят, които зреят в началото на лятото, бел.прев.