Но въпреки че не донесе семейното имение, Трусдел наистина добави нещо в семейното наследство, по-трайно от тухла или камък. Той докара единия край на враждата между семействата Трусдел и Къртис. И когато един Къртис купи Rancho de los Olmos6, намиращо се на шестнайсетина мили от Киболо, в крушовите равнини и в гъстаците на югозапада настъпиха бурни времена. В онези дни членовете на фамилията Трусдел очистиха доста вълци, тигри и мексикански лъвове, а един или двама Къртис бяха удостоени с резки, нанесени по прикладите на пушките им. Освен това на брега на езерото в Киболо Трусдел погреба свой брат с куршум на Къртис в тялото. А после индианците киова извършиха последното си нападение срещу фермите между реките Фрио и Рио Гранде. Трусдел, начело на своите рейнджъри, отърва земята от тях до последния червенокож и по този начин си спечели прозвището. След това настъпи разцветът във вид на многобройни стада и непрестанно разширяващи се земи. А после дойде старостта и ожесточението. Трусдел седеше с буйна грива, бяла като цвета на испански кинжал и сурови бледосини очи в сенчестата галерия на Киболо и ръмжеше като пумите, които на времето бе убивал. Натрупаните години за него нямаха значение и не те бяха причината за горчивината, която изпитваше към живота. Онова, което не можеше да преглътне, бе, че неговият единствен син Рансъм искаше да се ожени за Къртис — последна издънка от вражеския род.
Известно време в магазина се чуваше само дрънченето на калаените лъжици, шумното преглъщане, с което каубоите унищожаваха сочните плодове, ленивото потропване на пасящите понита и гласа на Сам, който си пееше някаква тъжна песен, докато за двайсети път през този ден доволно сресваше острата си червеникавокестенява коса пред едно издраскано огледало.
През вратата на магазина се виждаше неравния отрязък от прерията, който се спускаше на юг, осеян с ивици светлозелен бухлат мескит в падините и почти черните масиви храсталак, увенчали по-високите части. През мескитовата падина лъкатушеше пътят към ранчото, който пет мили по-нататък се сливаше със стария областен път към Сан Антонио. Слънцето бе толкова ниско, че и най-лекото възвишение хвърляше своята сива сянка мили навътре в златистозеленото море от светлина.
Тази вечер слухът бе по-чувствителен от зрението. Мексиканецът вдигна светлокафяв пръст, за да усети стърженето на метал в метал.
— Един фургон — обади се той — пресича Аройо Ондо. Чувам колелетата. Бая скалисто място е това Ондо.
— Имаш остър слух, Грегорио — отбеляза Тейлър Мустанга. — Аз не чувам нищо друго, освен птича песен в гъстака и лекото свирене на зефира над долчинката.
След десет минути Тейлър отбеляза:
— Виждам прахоляк, вдиган от кола, точно в другия край на равнината.
— Имаш много остър поглед, сеньор — каза Грегорио с усмивка.
Две мили по-нататък те забелязаха неясен облак, затъмняващ зелените дипли на мескита. След двайсет минути чуха тропота на конски копита; след още пет сивите коне, цвилещи за овес и теглещи лекия фургон като детска играчка, изскочиха иззад гъстака.
Откъм мексиканските колиби долетя вик:
— El Amo! El Amo!7
Четирима младежи се втурнаха да разпрегнат конете. Каубоите нададоха радостен вик за поздрав. Ранс Трусдел, който караше, хвърли юздите на земята и се засмя.
— Под покривалото на каруцата е, момчета — каза той. — Зная какво чакате. Ако Сам го остави отново да свърши, ще използваме жълтите му обувки за мишена. Има два кашона. Измъкнете ги и си запалете. Знам, че всички умирате за свястна цигара.
След като бе престанало да вали, Ранс бе преместил покривалото от предната част на каруцата и го бе хвърлил върху стоките във фургона. Шест чифта нетърпеливи ръде се стрелнаха напред, смъкнаха го и започнаха да ровят под чувалите и одеялата за кутиите с тютюн.
Колинс Дългия, пратен за тютюн от дружината в Сан Габриел, който яздеше с най-дългите стремена на запад от Мисисипи, бръкна с ръка, приличаща на теглич за кола. Той напипа някаква повърхност, по-твърда от одеяло, и издърпа нещо ужасно — безформена, окаляна стиска кожа, стегната с тел и канап. Откъм парцаливия край, като глава и лапички на разтревожена костенурка стърчаха пръсти на човешки крак.