— Я гледай! — извика Колинс Дългия. — Ранс, ти да не си започнал да возиш трупове? Тук има един цвъртящ скакалец!
Подобно на противен червей, изпълзял от дупката си, Кърли се изтръгна от дълбокия си сън. Измъкна се навън и седна, мигайки като окаян пиян бухал. Лицето му бе синкавочервено и подпухнало, цялото намачкано и на резки като най-евтината пържола при месаря. Очите му представляваха хлътнали цепнатини; носът му приличаше на мариновано цвекло; в сравнение с косата му и най-рошавата грива на Джак-в-кутия8 щеше да изглежда като атлазеното теме на плешивец. В останалата си част представляваше оживяло плашило.
Ранс скочи от седалката на земята и изгледа странния си товар с широко отворени очи.
— Дяволите да те вземат, скитнико. Какво правиш в моята кола? Как се качи?
Каубоите заобиколиха Кърли. Бяха озадачени и развеселени. За момент дори забравиха за тютюна.
Кърли бавно се огледа във всички посоки. После изръмжа като шотландски териер иззад оръфаната си брада:
— Къде е това? — прозвуча режещ глас от пресъхналото му гърло. — Някаква си загубена ферма насред изоставена нива. Я ми кажи, за какво ме докара тук? Аз да съм ти казвал, че искам да дойда? Ами вие, какво сте ме зяпнали, бе? Я да се махате, че да не ви размажа физиономиите!
— Измъкни го, Колинс — каза Ранс.
Кърли се плъзна надолу и усети как земята се надигна и се сблъска с плешките му. Той се изправи и седна на стъпалата на магазина. Трепереше от яд, бе прегърнал колене и се хилеше презрително. Тейлър вдигна една кутия тютюн и я отвори. Шест цигари засияха и донесоха покой и временно опрощение за Сам.
— Как се озова в моята кола? — повтори Ранс, този път с глас, който изискваше отговор.
Кърли разпозна безпогрешно тона. Беше го чувал от товарачи и от едри мъжаги със сини униформи и палки.
— Аз ли? — изръмжа той. — Ама ти на мене ли говориш? Бях тръгнал към „Менгър“, но моят лакей забравил да ми вземе пижамата. Та затуй припълзях в тази каруца на двора… Нали разбираш? И изобщо не съм ти казвал да ме караш в тази процъфтяваща ферма… Сега разбра ли?
Сам, космополитът, който се обръщаше към барманите в Сан Антонио на малко име, застана при вратата.
— Откъде изкопа този скитник, Ранс? Да не си решил да правиш от ранчото манастирска приемна?
— Ей — обади се Кърли, чиито бронирани гърди отбиваха всички стрели на духовитостта. — Някой от вас, шегобийци, да има у себе си нещо за къркане? Забавлявайте се! Ами да, и аз се наливам, докато не мога да се държа на краката си. — Той се обърна към Ранс: — Значи ти ме докара на про… на старата си прерийна шхуна… Казах ли ти да ме откараш до някоя ферма? Искам да пийна едно. Вече едва издържам. Какво да правя?
Ранс видя, че нервите на скитника наистина са изопнати до скъсване и изпрати едно от мексиканчетата до къщата за чаша уиски. Кърли я глътна на един дъх и в очите му за миг просветна благодарност… така човешка, като погледа на верен сетер.
— Благодаря ти, господарю — отрони той едва чуто.
— Намираш се на трийсет мили от която и да е железопътна линия и на четирийсет мили от каквото и да било заведение — каза Ранс.
Кърли се отпусна немощно назад върху стълбите.
— След като си тук — продължи собственикът на ранчото — ела с мен. Не можем да те прогоним в прерията. Даже един заек може да те разкъса на парчета.
И той отведе Кърли под един просторен навес, където се пазеха колите на ранчото. Там му разпъна едно платнище и донесе одеяла.
— Едва ли ще заспиш пак — каза Ранс, — след като си спал като мъртъв цяло денонощие. Но можеш да пренощуваш тук. Ще кажа на Педро да ти донесе нещо за хапване.
— Че какво ми е! — възкликна Кърли. — Та аз мога да спя цяла седмица. Ей, човече, имаш ли у себе си пирон за ковчег?
Него ден Рансъм Трусдел бе изминал с каруцата петдесет мили. И въпреки това стори ето какво. Старият Киова Трусдел седеше в своя голям стол от ракита и четеше на светлината на огромна газена лампа. Ранс остави до лакътя му куп нови вестници от града.
— Върна ли се, Ранс? — попита старецът, едва вдигайки поглед. — Сине — продължи старият Киова, — цял ден си мисля за онзи наш разговор. Искам пак да ми кажеш. Разбираш ли, аз живях за теб. Бих се с вълци, с индианци и с още по-зли бели мъже, за да те защитавам. Ти никога не си имал майка, която да си спомняш. Научих те да стреляш точно, да яздиш добре и да живееш честно. По-късно работех, за да трупам долари, които един ден да бъдат твои. Ти ще си богат човек, Ранс, когато си ида от този свят. Аз те създадох. Изблизах те, за да станеш какъвто те искам, също както леопардът лиже малките си. Ти не принадлежиш на себе си… Първо трябва да бъдеш един истински Трусдел. Е, ще ми сервираш ли още глупости за онова момиче на Къртис?