— Той е пълен глупак — отвърна Бък. — Не съм виждал по-низко изчадие на безчовечността. Не знам какво си имал предвид за него, Ранс, тъй че просто го оставих да се настани тук. Това изглежда го устройва. Момчетата поне дузина пъти го осъдиха на смърт, но аз им казах, че може би го пазиш за изтезания.
Ранс съблече връхната си дреха.
— Мисля, Бък, че ми предстои трудна работа, но съм длъжен да я свърша. Трябва да превърна това нещо отново в човек. Затова дойдох да поживея тук в лагера.
После отиде при Кърли.
— Братко — рече му той, — не мислиш ли, че ако се поизкъпеш, това ще ти позволи да седнеш в компанията на своя събрат без такава несправедливост към атмосферата?
— Изчезни оттук, селяко — извика Кърли язвително. — Малкият ще повика прислуга, когато усети желание да си вземе вана.
Водоема бе на двайсетина метра. Ранс хвана Кърли за глезена и го повлече като чувал с картофи към ръба. После със силата и ловкостта на хвъргач на чук запрати зловонния член на обществото навътре във водата.
Кърли изпълзя на брега, плюейки като морска свиня.
Ранс го посрещна с парче сапун и грубо платно в ръка.
— Иди в другия край на водоема и използвай това — нареди той. — Бък ще ти даде сухи дрехи при колата.
Скитникът се подчини без протести. Докато вечерята стана готова, той се върна в лагера. Беше почти неузнаваем в новата си синя риза и дрехи от кафяв док. Ранс го огледа крадешком.
— Боже, надявам се да не е страхливец — каза си той. — Иска ми се да вярвам, че няма да се окаже страхливец.
Съмненията му скоро бяха разсеяни. Кърли отиде право при него. Светлосините му очи искряха.
— Сега съм чист — каза той многозначително. — Може би ще разговаряш с мен. Мислиш си, че си на пикник тук, а? Вие, дръвници такива, смятате, че можете да се нахвърляте на човек, защото сте сигурни, че той не може да избяга. Добре. Я да видим сега какво смяташ за това.
И Кърли залепи една оглушителна плесница на лявата буза на Ранс. Отпечатъкът от ръката му се открои бледочервен на фона на тъмния загар.
Ранс се усмихна щастливо.
Каубоите и до днес говорят за битката, която последва.
Някъде през време на неуморната си обиколка по градовете Кърли бе усвоил изкуството на самозащитата, фермерът разполагаше единствено с великолепна сила и съчетание от безупречно здраве и издържливост, обусловени от един разумен начин на живот. Двете качества почти си подхождаха. Обичайните рундове липсваха. Накрая чистият черен дроб надделя. Последният път, когато се строполи, съборен от поредния непохватен, но мощен удар на фермера, Кърли остана да лежи на тревата, но очите му не бяха изгубили неукротимия си блясък.
Ранс отиде до един варел с вода, отвъртя кранчето и изми на струята кръвта от сцепената си брада. На лицето му грееше доволна усмивка.
За възпитатели и моралисти щеше да бъде изключително полезно, ако можеха да се запознаят в подробности с възстановителната програма, на която Ранс подложи своя безпризорен през месеца, който прекара в лагера „Сан Габриел“. Този ранчеро не разполагаше с изискани теории, на които да се опре — може би целият му запас от педагогически постулати включваше познание за обяздването и вяра в наследствеността.
Каубоите виждаха, че техният господар се опитва да направи човек от странното животно, което им бе пратил, и мълчаливо се организираха в екип от помощници. Но си имаха собствена система за въздействие.
Първият урок остана в съзнанието на Кърли. Той влезе първоначално в приятелски, а впоследствие и в интимни отношения със сапуна и водата. А онова, което носеше най-голямо удовлетворение на Ранс, бе, че неговият „предмет“ се налагаше все повече с всяко поредно преодоляно стъпало. Но понякога стъпалата се намираха на твърде голямо разстояние едно от друго.
Веднъж Кърли докопа еднолитровата бутилка уиски, която се пазеше непокътната в палатката с припасите за цяр срещу ухапвания от гърмящи змии и прекара шестнайсет часа на тревата, фантастично пиян. Но когато успя да се изправи на крака, първата му работа бе да намери сапуна и кърпата и да се отправи към charco. А веднъж, когато от ранчото пристигна почерпка във вид на кошница, пълна с домати и пресен лук, Кърли погълна цялото количество преди каубоите да са се върнали в лагера за вечеря.
И тогава те го наказаха както си знаеха. В продължение на три дена никой не му каза нито дума, освен когато отговаряха на собствените му въпроси или реплики. Всеки път го правеха с безупречна учтивост. Иначе един на друг непрекъснато си погаждаха номера, удряха се болезнено и с любов, засипваха се с приятелски ругатни и хули, но с Кърли бяха неизменно учтиви. Той го виждаше и това го нараняваше точно както се надяваше Ранс.