Една нощ задуха студен и влажен северен вятър. Уилсън, най-младият от групата, от два дни лежеше в лагера с висока температура и треска. Когато Джо стана рано сутринта, за да приготви закуска, намери Кърли да спи седнал, облегнат на колелото на каруцата, загърнат само в едно одеяло, а всички други, които бе получил лично за себе си, бяха метнати върху Уилсън, за да го предпазят от дъжда и студения вятър.
Три вечери след тази случка Кърли се уви в одеялото си и заспа. Тогава другите каубои станаха безшумно и се заеха с приготовленията. Ранс видя Дългия Колинс да връзва въже за рога на седлото. Другите вадеха своите револвери.
— Момчета — каза им Ранс, — много съм ви задължен. Надявах се, че ще го сторите, но не исках да ви моля за това.
Половин дузина барабанни револвери загърмяха — ужасни крясъци заехтяха във въздуха. Дългия Колинс се понесе в луд галоп през леглото на Кърли, завличайки седлото след себе си. Това бе просто техният начин нежно да събудят жертвата си. После в продължение на час го дразнеха според кодекса на каубойския стан. Когато посмееше да промълви нещо в знак на протест, те го просваха върху куп одеяла и го налагаха здраво с чифт кожени гамаши.
А всичко това означаваше, че Кърли бе спечелил своите шпори, че получаваше каубойската аколада10. Другите повече никога нямаше да бъдат учтиви с него. Но той щеше да бъде техният партньор, неизменно до тях, рамо до рамо, стреме до стреме.
Когато подигравките приключиха, всички ръце нападнаха големия кафеник на Джо при огъня за по едно нощно кафе. Ранс наблюдаваше внимателно новия рицар, за да види дали разбира какво става и дали е достоен за оказаната чест. Кърли докуцука със своята чаша до един пън и се настани отгоре му. Дългия Колинс го последва и седна до него. После пристигна Бък Раб и седна от другата му страна. Кърли се усмихна.
И тогава Ранс връчи на Кърли кон, седло и сбруи и го прати при Бък Раб с нареждането да довърши работата.
Три седмици по-късно Ранс пристигна от ранчото в лагера на Раб, който по това време се намираше в Шейк Вали. Момчетата точно оседлаваха за дневната езда. Той потърси между тях Дългия Колинс.
— Какво става с онзи скитник? — попита той.
Дългия Колинс се усмихна.
— Протегни ръка, Ранс Трусдел — каза той, — и ще го докоснеш. Можеш да стиснеш десницата му, ако искаш, защото вече е съвсем почтен и от него по-добър няма в никой лагер.
Ранс погледна отново чистото, загоряло лице на каубоя, който стоеше до Колинс и се усмихваше. Нима това бе Кърли? Той протегна ръка и Кърли я сграбчи със силата на каубой, който обяздва полудиви коне.
— Искам те в ранчото — каза Ранс.
— Дадено, приятелю — отвърна Кърли сърдечно. — Но после държа да се върна тук. Виж, човече, това е изискано стопанство. А аз не търся други удоволствия, освен да гоня кравите с тази банда тук. Те всички са достатъчно весела компания.
Щом пристигнаха в ранчото „Киболо“, двамата слязоха от конете. Ранс нареди на Кърли да чака при вратата на всекидневната. Самият той влезе вътре. Старият Киова Трусдел четеше на една маса.
— Добрутро, господин Трусдел — каза Ранс.
Старецът бързо обърна беловласа глава.
— Това пък какво трябва да означава? — започна той. — Защо ме наричаш господин?
Щом погледна лицето на Ранс, той млъкна и ръката, която държеше вестника, започна леко да трепери.
— Момче — изрече той бавно, — как разбра?
— Няма нищо — отвърна Ранс. — Накарах леля Хуана да ми каже. Стана случайно, но сега всичко е наред.
— Ти си ми като роден син — каза старият Киова.
— Леля Хуана ми разказа всичко — добави Ранс. — Разказа ми как си ме осиновил, когато съм бил съвсем малък, как си ме взел от един товарен влак със златотърсачи, който пътувал на запад. Разказа ми и как детето… твоето дете се е загубило или е било откраднато. Спомена, че станало същия ден, когато стригачите на овце се напили и напуснали ранчото.
— Синът ни изчезна от къщи на двегодишна възраст — каза старецът. — После пристигнаха тези емигрантски вагони с малкия… Не те искаха… Е, и ние те взехме. Надявах се никога да не го научиш, Ранс. Минаха толкова години, а от нашето момче ни вест, ни кост.
— Той е тук, отвън, освен ако не съм допуснал ужасна грешка — каза Ранс, отвори вратата и махна с ръка.
На прага застана Кърли.
Никой не би могъл да се усъмни. Старецът и младежът имаха едни и същи коси, невероятната приликата личеше в очертанията на носа, брадичката, овала на лицето и в невероятните светлосини очи. Старият Киова се изправи напрегнат.
10
Обредна прегръдка и докосване с плоската част на меча при посвещаване в рицарство, бел.пр.