Бри застана до мен, още загледана в снимката.
— Тя не те е забравила, Алекс. По един или друг начин Каролайн е знаела кой си. Заради това се чудя защо не се е опитала да се свърже с теб, след като се е преместила във Вашингтон.
Снимката не бе моя собственост, но въпреки това я прибрах в джоба си.
— Не мисля, че е искала да бъде намерена — отвърнах. — Не и от мен. Нито от някого, когото е познавала. Била е компаньонка, Бри. От висока класа. От тези, дето правят всичко, което поиска клиентът.
8.
Когато се върнах в офиса, кипящ от дейност и гъмжащ от шум, ми позвъни детектив Фелоус от Вирджиния. Съобщи ми, че отпечатъците от пръсти по откраднатата кола принадлежат на Джони Тучи от Филаделфия.
Набързо проверих за връзки между фактите — от Фелоус във Вирджиния до един мой приятел в централата ФБР във Вашингтон, в техния офис във Фили и агент Кас Мърдок, която ми предостави още едно парче от пъзела: Тучи бил познат на полицията като третостепенен член на мафиотската фамилия Мартино.
От тази информация имах двойна полза, понеже представляваше конкретна насока, открита толкова рано при разследването на случая, и освен това подсказваше, че е възможно шофьорът и убиецът да не са едно и също лице. Вероятно Тучи беше замесен в нещо по-голямо, за което може би дори не подозираше.
— Имаш ли някакви предположения какво е търсил Тучи тук? — попитах агент Мърдок. Бри и аз я слушахме през високоговорителя.
— Бих казала, че той е бил преназначен или се е издигнал в организацията. Започнал е да поема по-големи задачи, изискващи повече отговорност. Бил е арестуван, но никога не е излежавал присъда.
— Колата е била открадната във Филаделфия — напомни Бри.
— Значи излиза, че е действал от дома, като трябва да се наблегне на това, че говорим в минало време. Предполагам, че най-вероятно вече е мъртъв. Нещо напълно закономерно след подобна издънка, каквато, по дяволите, се е случила на магистрала I-95.
— Какво можеш да ни кажеш за възможни клиенти във Вашингтон? — попитах. — Има ли там фамилията Мартино някакъв законен бизнес?
— Не ми е известно — отговори Мърдок. — Но очевидно имат там свой човек. Джони Тучи е прекалено дребна риба, за да се заеме сам с това. Нищо чудно да се окаже, че си е мислел, че е извадил голям късмет с този ангажимент. Какъв задник.
Прекъснах връзката с Мърдок и веднага се заех да нахвърля няколко бележки и да осмисля това, което тя ни съобщи. За нещастие всеки нов отговор повдигаше нов въпрос.
Едно обаче ми изглеждаше съвсем ясно. Това вече не беше обикновено убийство и не беше индивидуален акт. Вероятно бе замесен някакъв садистичен сексманиак, но можеше и да се окаже само прикритие? Или и двете?
9.
Разбира се, че имаше още много и най-различни неизяснени подробности, от онези, които с месеци поддържат интереса на медиите. Сякаш за разнообразие, някои от тях започнаха още сега да излизат наяве. Доктор Карбъндейл ми позвъни, докато се прибирах у дома с колата. Бри се връщаше със своя автомобил.
— В токсикологията не откриха отрова в Каролайн — съобщи ми доктор Карбъндейл. — Нито някакви наркотици. Само нивото на алкохол е било незначително повишено, 0,7. По време на смъртта си е била леко пийнала.
— Значи Каролайн не е била упоена с наркотици, нито отровена. Това не ме изненада. А какво може да се каже за другите възможни причини? — попитах доктор Карбъндейл.
— Все повече се уверявам, че това ще остане въпрос без отговор. Всичко, което мога да направя, е да изключа някои възможности. Няма начин да се установи със сигурност например дали е била пребита до смърт или удушена, или…
Внезапно млъкна.
Думите изскочиха от устата ми като горчива жлъч.
— Или направо накълцана с дробилката за дърва.
— Да — процеди тя с усилие. — Но има още нещо, което трябва да ти кажа.
Стиснах зъби. Искаше ми се да цапардосам някого с юмрука си. Но трябваше да я изслушам докрай.
— Изолирахме фрагменти от останките. Има някакви белези от ухапвания преди настъпването на смъртта.
— Белези от ухапвания? — Огледах се къде да паркирам колата. — Ухапвания от човек?
— Мисля, че са от човек, но засега не мога да съм напълно сигурна. Ухапванията могат да изглеждат доста подобни на охлузванията, дори и при най-добри условия за изследване. Ето защо ще се консултирам със съдебен зъболекар. Сега работим само с фрагменти от кости, където са запазени малко от тъканите, затова мога само да предполагам…