— Ще позвъня отново — прекъснах я аз.
Изтеглих колата в дясното странично платно на Пенсилвания авеню и оставих шофьорите да надуват клаксоните, докато ме задминават. Дойде ми прекалено — несправедливостта, жестокостта, извращенията, всичките тези неща, с които обикновено много добре се справях.
Отметнах глава назад и се загледах в тавана на автомобила. Или в господ. Как бе възможно това да се случи? После отпуснах глава върху волана и заплаках. И докато стоях така, прошепнах една молитва за Каролайн, която не е имала никого до себе си, когато най-много се е нуждаела от помощ.
10.
Еди Тучи знаеше, че този път здраво се бе издънил. Невероятно! Страхотна грешка се оказа да повери тази работа — или каквато и да е задача — на племенника си Джони. Неслучайно го наричаха Джони Нервака. Сега бе изчезнал безследно и Еди прахоса последните три дни в очакване адът да се отприщи.
При все това, не му направи кой знае какво впечатление, когато светлините в бара му угаснаха веднага, след като затвори в сряда вечерта. Сградата се рушеше, заедно с всичко наоколо. Постоянно ставаха някакви аварии.
Заключи чекмеджето на касата и излезе иззад бара в мрака. Премина през въртящата се врата в задната стая. Там, върху стената, имаше кутия с бушони. Трябваше да ги намери.
Но Еди не стигна до тях.
За миг, в непрогледната тъмнина, една торба се нахлузи на главата му. В същото време някой силно го удари отстрани в дясното му коляно. Преди да падне, Еди чу как коленната му става изхрущя и простена от болка.
Продължи да стене. Някой го стисна през врата в мъртва хватка, докато друг му завърза глезените. Не можеше да се съпротивлява, нито веднъж не успя да удари нападателите. Просто застина, с вързани ръце и нозе.
— Мръсни шибаняци! Ще ви убия. Чувате ли ме? Чувате ли ме?
Очевидно не го чуха. Завлякоха го до голямата маса в дъното и закопчаха за дървените й крака ръцете му с белезници. Еди се опита да се освободи от белезниците, но те само още повече се впиха в китките му. Дори и да успееше да се отскубне, коляното май никога повече нямаше да му се подчинява. Вече бе сакат.
Тогава един кран беше завъртян — докрай.
За какво бе всичко това?
11.
Когато смъкнаха торбата от главата му, светлините отново бяха включени. Това беше добре…
Е, всъщност не съвсем. Еди видя две физиономии, надвесени над неговата — на бял мъж и на друг с по-тъмна кожа, може би пуерториканец. Бяха облечени точно като за това предградие, но късо подстриганите им коси и начинът, по който действаха, ги издаваха, че са от военните или от агенциите за проследяване, или са служили и на двете места.
Сега Еди наистина се изплаши. Издънката на племенника му очевидно бе довела до последици, които бяха извън контрола му.
— Търсим Джони — заговори белият. — Имаш ли представа къде може да е?
— Не ми се е обаждал! — За бога, това беше самата истина. Те не бяха хора, с които можеше да се будалка. Беше напълно сигурен в това.
— Ед, попитах дали знаеш къде е той. — Гласът прозвуча студено. Двамата го наблюдаваха като опитна мишка в лаборатория.
— Кълна се в бога, не зная къде сега е Джони. Трябва да ми повярвате.
— Добре, чух те — кимна вторият, с по-тъмната кожа. — Вярвам ти, Ед. Но нека се подсигурим.
Сърцето на Еди подскочи чак до гърлото му още преди да пристъпят към него. Белият отново го стисна в мъртва хватка и с усилие натика дръжката на една отвертка в устата му. После с двата си пръста стисна носа му.
Другият тип се появи, дърпайки зелен гумен маркуч, от който бликаше вода. Надвеси маркуча над лицето на Еди и остави струята да се излива в устата му.
Еди се задъха. Това наистина беше ужасно! Водата нахлуваше прекалено бързо, за да може да преглъща. Повече не можеше да диша. Захапа дръжката на отвертката в опит да я изплюе.
Много скоро гърдите му започнаха да изгарят. Белите му дробове жадуваха за глътка въздух. Опита се да се надигне от масата, но белезниците го държаха прикован към нея. Почувства мъчителен натиск зад очите и носа и внезапно осъзна, че ще умре.
Тогава го обля паника. Забрави за болката, за хриповете, които издаваше, докато се давеше. Остана само всепоглъщащият страх. Това беше по-лошо от всякакъв кошмар, който можеше да си представи, защото беше истински. Случваше се в задната стая на собствената му кръчма във Фили.