Останки.
Проста дума или може би концепция, която не можех да си избия от главата, нямаше как да забравя, дори и да исках.
13.
Тази нощ заспах трудно и също така трудно се събудих. Опитвах се да се измъкна от примката на съня, докато закусвах с Нана, Бри и децата, но когато излязох от къщата, още не бях напълно разсънен. А това не вещаеше нищо добро, ако човек вярва в подобни неща.
За днес имах един ангажимент, който трябваше да изпълня — срещата ми с Марсела Уийвър. Преди три години разбиването на бизнеса й с високоплатени компаньонки беше най-крещящото заглавие по първите страници на всичките най-четени вестници, с което тя си спечели прякора „Мадам Белтуей“1. Списъкът с предполагаемите й клиенти никога не бе публикуван, но все още има влиятелни мъже, които не спят спокойно.
Оттогава тя се съвзе бързо и подобно на бившата съдържателка на публични домове Хайди Флайс, която стана телевизионен журналист, Марсела Уийвър участваше в популярно радиошоу и имаше два бутика за скъпо бельо. Говореше се, че хонорарът й в шоуто е пет хиляди долара. На час.
Но аз не се интересувах от това. Исках само мнението й за евентуалните убийства на компаньонки. След като се съгласих да присъства адвокатът й, тя склони да се срещнем в нейния апартамент.
Мястото беше разкошен мезонет, недалеч от булеварда „Дюпон Съркъл“ в Северозападен Вашингтон. Самата тя ми отвори вратата, облечена в наглед обикновени, но елегантни скъпи джинси и черен пуловер от кашмир. Носеше още диамантени обици и кръст, обсипан с диаманти.
— Как да ви наричам? Детектив или доктор Крос? — попита ме тя.
— Детектив, но съм впечатлен, че попитахте.
— Предполагам, че старите навици умират трудно. Винаги съм била много внимателна и съм проучвала всички, с които ще се срещам. — Усмихна се леко, приятелски, по-непринудено, отколкото очаквах от нея. — Влезте, детектив.
Във всекидневната ме представи на адвоката си Дейвид Шупике. Познавах го от няколко съдебни процеса, нашумели в града. Строг, намусен, оплешивял, олицетворение на стар ерген. Лесно бе да си представиш защо се е срещнал с Марсела.
Тя ми наля „Пелегрино“ във висока чаша и се настанихме на кожения диван, откъдето се откриваше гледка към целия град.
— Нека първо изясним това. — Плъзнах по масичката за кафе една от снимките на Каролайн. — Виждали ли сте я преди?
— Не отговаряй, Марсела. — Адвокатът понечи да ми върне фотографията, но госпожа Уийвър го спря. Вгледа се в снимката, след което му прошепна нещо на ухото и той кимна.
— Не я познавам — заяви тя. — Но трябва да ви кажа, че каквото и да ми струва, ако я познавах, нямаше да се вслушам в съвета на Дейвид. Наистина искам да помогна, ако мога.
Стори ми се искрена и реших да й повярвам.
— Опитвам се да разбера за кого е работила Каролайн, когато е била убита. Питам се дали можете да ме насочите нанякъде — добавих аз.
Докато обмисляше какво да каже, тя подви малките си боси ходила на дивана.
— Колко наем е плащала?
— Около три хиляди долара на месец.
— Е, това със сигурност не може да се изкара на улицата. Ако вече не сте го направили, проверете дали има профил в някоя от агенциите. Сега почти всички може да се открият в интернет. Макар че ако действително е била от висока класа, търсенето й може да се окаже доста трудно.
— Защо?
Тя се усмихна любезно.
— Защото не всяка девойка желае да обслужва клиентела, която използва Гугъл, за да си търси момичета.
— Имате право, макар че вече си отбелязах агенциите. — Харесвах тази жена, въпреки професионалната й кариера. — Какво друго?
— Ще помогне, ако се знае дали е работила на повикване, без повикване или и двете. Също така няма да е зле да се установи дали е имала някаква специалност. Като тиранична господарка, покорна робиня, лесбийски сеанси, масажи, групови изпълнения, такива неща…
Кимнах, но не ми беше никак лесно, дори напротив, ставаше все по-зле. Всеки обрат в този случай ми напомняше за нещо, което не исках да узная за Каролайн. Отпих глътка от минералната вода.
— А какво можете да ми кажете за самите момичета? Откъде идват?
— Пред вас ще го призная — колежанските вестници са моята златна мина. Тези хлапачки си въобразяват, че с всичко могат да се справят. Доста от тях вече презират мъжете. Някои искат просто авантюра. Пускам свои реклами на много места, но ще останете изненадан. — Тя посочи към джоба ми, където прибрах снимката на Каролайн. — С тази работа може да е плащала таксата си в юридическия факултет. Или дори медицинския, ако щете вярвайте. Едно от най-добрите ми момичета е бъдещ хирург. — Замълча, наведе се към мен и се взря в очите ми. — Съжалявам, но… Това момиче означава ли нещо за вас? Простете за въпроса ми. Ала изглеждате тъжен…
1
Белтуей е околовръстното шосе на Вашингтон. Тук смисълът е, че нейният бизнес обхваща цялата столица. Няма нищо общо с проститутките по магистралите. — Б.пр.