Точно в дванадесет и двадесет вицепрезидентът излезе във фоайето, съпровождан от едната си страна от шефа на специалните служби Дан Корморан, а от другата — от заместник-директора по комуникациите.
Отзад го следваха двете асистентки, уреждащи програмата му, както и още един агент от специалните служби. Обичайният антураж, предназначен да вдъхва усещане за власт и надменност.
Тилман се изненада, като видя Рийс застанал там, стиснал в ръка меката си шапка, неговата запазена марка.
— Гейб, и ти ли ще идваш?
— Да, сър. Не бих пропуснал. Нито една дума. Нито едно повдигане на вежди.
— Добре. Добре. Тогава да вървим.
Те продължиха навън, където ги очакваше лимузината „Кадилак“ на вицепрезидента, двата черни шевролета „Събърбан“ и тримата полицаи на мотори с боботещи двигатели. След като вицепрезидентът влезе в колата си, Рийс отпусна ръка върху рамото на Корморан.
— Нужно ни е известно уединение, Дан.
Шефът на специалните служби го изгледа сърдито, след което се извърна към агент номер две.
— Бендър, вземи служебната кола. За тук аз ще се погрижа.
— Да, сър.
— Знаеш, че това трябва да се отрази в дневника — предупреди го Корморан веднага щом другият агент се отдалечи достатъчно, за да не го чуе.
— Не, не трябва — опроверга го Рийс. За подобни искания съществуваха предостатъчно прецеденти, дори и от самия Рийс. След като Рийс и вицепрезидентът се настаниха в колата, Дан Корморан влезе при тях. Едва тогава продиктува по радиотелефона командата за потегляне и автоколоната пое към Петнадесета улица.
25.
Заради крайно претоварения график на вицепрезидента вдигнатата прозрачна преграда в лимузината и звукоизолираните прозорци от всички страни осигуряваха единствената възможност да се усамотят някъде.
Рийс пое дъх и започна направо с това, което беше открил. Първото бе, че както ФБР, така и вашингтонската полиция се занимаваха със случая — или поне се бяха заели с разследване за убийство. Очевидно бяха замесени проститутки, както жени, така и мъже. Зевс обаче още не бе идентифициран. Ако действително съществуваше…
— Току-що узнах, че сме изправени пред още един проблем. — Обърна се към шефа на специалните служби на страничната седалка за персонала от охраната. — Дан, знаеш ли кой е Алекс Крос?
— Детектив от вашингтонската полиция, специализиран по тежките престъпления — убийства, серийни убийци. Той ли работи по конкретния случай? — Корморан замълча за кратко. — Знаем, че Крос е замесен. И го наблюдаваме.
— А аз трябваше сам да открия това. Защо?
Корморан вдигна два пръста, за да изброи желанията на вицепрезидента.
— Първо, никакви телефонни разговори, второ, никакви имейли, забрави ли? Съобщавам ти сведенията, Гейб, единствено когато успея да те видя. Сега говорим за един детектив, специализиран по убийствата.
— Почакайте — прекъсна ги вицепрезидентът. — Докъде сте стигнали със Зевс?
— По-бързо, моля — подкани го Рийс. Вече излизаха на Кей стрийт, която за нещастие се оказа по-малко претоварена от обичайното.
— Положението е доста сложно. Трябва да се проверят много възможности. Засякохме подозрителни разговори в един частен клуб във Вирджиния. Много дискретно място за срещи. Това е сексклуб, сър. Възможно е Зевс да е бил там. Почти е сигурно, че го е посещавал. Много е вероятно да се е появявал там. Белият дом, всъщност кабинетът, постоянно се появява в процеса на разследването, но това може да е само заради кодовото име Зевс. Надявам се да не се окаже нещо повече.
Лицето на Тилман потъмня и той се наведе към агента от специалните служби.
— И това ли е всичко, с което разполагаш?
— Това е разследване на убийство. Обикновено такива случаи не се разрешават от само себе си. Клубът се нарича „Блаксмит Фармс“. Вече знаем имената на няколко клиенти. Собственост е на мафията.
— Защо тогава не можем да разкрием кой е Зевс? — ядоса се Тилман.
— Съжалявам, сър, но не мога да преобърна твърде много камъни, без да привлека повече внимание, отколкото желаем. Дори не сме сигурни дали този Зевс действително посещава въпросния клуб. Носят се най-различни слухове, но няма солидно доказателство.