На Рийс не се хареса тонът, който Корморан си позволи пред вицепрезидента, както и пред самия него.
— Носят се слухове. Кой още знае за това? — попита той.
— Двама старши агенти от Обединения център за контрол на операциите и един офицер от разузнаването, но това са всички запознати със случая. Няма връзки с кабинета на вицепрезидента.
Корморан изгледа Рийс с присвити очи.
— Трябва да се успокоиш. Излишните нерви няма да помогнат. Напредваме колкото можем по-бързо, но има още много да се проверява. Обстоятелствата не биха могли да са по-зле за нас.
На Рийс му се поиска да изкрещи: Майната ти!, но бе прекалено възпитан, за да си го позволи пред Тилман. Все пак ситуацията се очертаваше да прерасне в една от най-големите бомби, удряли Вашингтон от много години. Сериен убиец, свързан с кабинета — или с Белия дом?
— Сър, склонен съм да ви препоръчам да засекретите в максимална степен всички документи на специалните служби, свързани с вашата дейност — до второ нареждане.
— Сър, всяка заповед за засекретяване на подобна информация ще ви застави да се подписвате там, където не бихте желали — намеси се Корморан.
— Но в същото време ще превърне тази информация в недостъпна за нежелани от нас лица — настоя Рийс. Тилман имаше не само правото да заобикаля разпоредбите на службите за сигурност към Белия дом, но дори и закона за свободата на словото.
— Добре — кимна Тилман на шефа на специалните служби. После попита: — Какво ще кажеш за онзи детектив, Крос? Трябва ли да се безпокоим от него?
Корморан се замисли.
— Трудно е да се каже, докато не изрови нещо. Ако въобще успее да го направи. Ще го държа под око и ако нещо се промени, ще ви уведомя…
— Не мен — заяви Тилман твърдо. — Само през Гейб. Всичко отсега нататък ще минава през Гейб.
— Разбира се.
Рийс се улови, че прокарва пръсти през косата си, дори без да се усети. Току-що бяха стигнали до Конгресния център и сега му оставаше само някак си да приключи дискусията.
— Има ли още нещо, което трябва да зная? — заговори забързано. — Нещо, което си премълчал? Като например кой, по дяволите, е Зевс?
Лицето на Корморан почервеня, но всичкото, което изрече, бе само:
— Пристигнахме, сър.
26.
Нана беше жива. Само това имаше значение; само това ме интересуваше в момента. Но се питах защо, когато изгубиш някого или те грози опасност да изгубиш човек, който е много важен за теб, точно тогава той ти става по-скъп от всякога.
Дяволски мъчително беше да я чакам в болницата, докато я върнат от изследванията. Трябваше да вися с часове в един стерилен, осветен само с луминесцентни лампи, коридор, докато мозъкът ми трескаво обмисляше всичките възможно най-лоши сценарии — лош мой навик от работата. Опитах се да не мисля за нищо друго, освен за хубавите спомени с Нана. Върнах се назад в миналото си, чак до началото — бях десетгодишен, когато тя замени родителите ми в моя живот.
Когато най-после я изнесоха на носилката, за мен беше като божи дар само да я погледна в очите. Беше в безсъзнание, когато я доведохме тук, и нямахме никаква гаранция, че някога отново ще мога да я видя жива.
Но ето че беше жива и дори говореше.
— Малко ви поизплаших, нали? — Гласът й беше слаб, хрипкав, а тя ми се стори дори още по-смалена от обичайното, макар да я бяха надигнали върху възглавницата в носилката. Но поне беше будна.
— Слабо е да се каже, че ме поизплаши — признах си. Това бе всичко, което можех да сторя, за да не я притесня. Наведох се над нея и я целунах нежно по бузата. — Добре дошла обратно у дома, стара жено — прошепнах в ухото й, само колкото да я накарам да се усмихне. И тя наистина го направи.
— Хубаво е да се завърнеш. А сега, хайде, да се махаме от тук!
27.
След като настанихме Нана в болнично легло, ни посети дежурният кардиолог. Името й беше доктор Енгълфийлд, изглеждаше някъде около петдесетте. Имаше състрадателна физиономия, на която обаче не липсваше онази професионална безпристрастност, каквато бях виждал при толкова много специалисти.
Докато разговаряше с нас, тя прегледа кардиограмата на Нана.
— Госпожо Крос, основната ви диагноза е сърдечна недостатъчност. По-конкретно казано, сърцето ви не изпомпва достатъчно кръв за вашата кръвоносна система. Това означава, че не получавате достатъчно кислород или хранителни вещества и най-вероятно на това се е дължал припадъкът от тази сутрин.