Суитър, колкото повече блъскаше, толкова повече се задъхваше, а гласът му се извисяваше с наближаването на кулминацията му.
— Точно така… Точно така… Само така, само така се чука, малката!
Отвратен, Никълсън присви очи и заглуши звука. Не му бе необходимо на всичкото отгоре да слуша точно сега тези идиотски дрънканици. По-късно през тази седмица щеше да подготви един добре изпипан видеоклип, с времетраене около тридесет секунди, за да бъде доставен в дома на господин Суитър. Придружен с внимателно подбрано съпровождащо обяснение, от онези, които винаги вършеха чудесна работа.
Защото колкото и да искаха тези мъже да си плащат, за да ги нашляпат в съботната нощ или дори само за да чукат някоя жена, която никога няма да ги пита за какво си мислят след това, Тони Никълсън знаеше, че те винаги — винаги — са готови да платят още повече за привилегията да запазят онези малки, мръсни тайни единствено за себе си.
Всички — освен Зевс.
30.
— Какво имаме досега?
— Един тъмносин мерцедес „Макларън“, с регистрационен номер DLY 224, собственост на Темпъл Суитър.
— Адвокатът?
— Предполагам. Кой друг? От онези типове, които изкарват повече пари от господ.
Карл Виланович отпусна видеокамерата и силно разтърка очите си. Бяха му се насъбрали три поредни нощи да дежури в горите край „Блаксмит Фармс“, та беше силно преуморен и здравата премръзнал.
Разгъна триножника от багажа си и монтира видеокамерата отгоре, за да си отдъхне за малко. На екрана на оставения до него лаптоп се появи изображение, което той увеличи, за да намали мащаба и да обхване цялата фасада на къщата.
Мястото изглеждаше страхотно, с колони, високи колкото три етажа. От това разстояние облицовката му заприлича на варовик. Вероятно някога е била плантаторска къща. Отзад имаше стар хамбар, сега преустроен, както и още няколко постройки наоколо, всичките тази вечер тънещи в мрак.
— Ето че се задава още един.
Партньорът му, Томи Скуба, направи няколко моментални снимки с високоскоростен цифров фотоапарат, когато един виненочервен ягуар купе изскочи от гората. В последния момент Виланович успя да засече регистрационния му номер, преди автомобилът да свърне по овалната извивка пред фасадата на къщата.
— Улови ли го?
— Улових го — отговори гласът от слушалката. Командният център се намираше на сто и двадесет километра, във Вашингтон, откъдето следяха всичко в реално време.
Не се появи никакъв портиер. Новопристигналият сам паркира колата и натисна звънеца. Почти веднага му отвори една висока, разкошна на вид чернокожа жена в бляскава рокля. Усмихна му се и го пропусна вътре.
— Скуба, не отклонявай обектива от прозорците.
— Зная, зная. Правя най-доброто, на което съм способен, така че и Стивън Спилбърг да се гордее с мен. Този с ягуара трябва да е редовен посетител.
Виланович разтърка ръце и сведе лице, но продължи да следи обекта.
— Има ли шанс да се приберем по-рано тази вечер? Вече се сдобихме с повече, отколкото ни е нужно, нали?
— Няма начин — долетя командата начаса. — Искаме ви там до заминаването им.
Следващият залп от щракането на камерата на Скуба отново привлече вниманието на Виланович към къщата. Шофьорът на ягуара току-що премина зад прозорците по стълбището, с някакво момиче под ръка. Високо и чернокожо, но не беше жената, която му отвори вратата.
— Мили боже. — Скуба спусна камерата и спря звука в слушалките. — Видя ли й циците? Не мога да отрека, че малко им завиждам. Ето, надървих се…
— Недей. Случаят вече е в ръцете на ФБР — промърмори Виланович, докато още наблюдаваше празния прозорец. — Когато това място се срине, всичките тези ще пропаднат заедно с него.
31.
Трябваше още веднъж да се срещна с доктор Енгълфийлд, преди да позволят на Нана да се прибере у дома. В тесния си кабинет на първия етаж на болницата „Сейнт Антъни“ тя изглеждаше много по-спокойна, по-сговорчива и човечна.
— Отстранихме течността от гръдния кош на баба ви и нормализирахме кръвното й налягане, но това е само началото. Двамата с нея трябва да бъдете бдителни. Реджайна не иска да си го признае, но е над деветдесет години. Това е сериозен проблем.
— Разбирам — кимнах. — Както и баба ми го осъзнава — независимо дали го вярвате или не.