Нана вече беше преминала на изцяло нов комплект от медикаменти — АСЕ-инхибитори срещу прогресираща сърдечна недостатъчност, диуретични стимулатори и сложна хидрализин-нитратна комбинация с доказана, макар и необяснима, ефективност тъкмо при пациентите от афроамерикански произход. Както и нова диета, без никаква сол и ежедневно следене на теглото, за да се контролира задържането на прекалено много течности в организма.
— Това е много силен комплекс и е доста трудно да се свикне веднага с него — обясни ми доктор Енгълфийлд с една от редките си полуусмивки. — При пациенти в нейното състояние неспазването на предписанията е основната причина за възникване на нови смущения в сърдечната дейност. Подкрепата на семейството е решаваща. В случая е критична.
— Повярвайте ми, ще направим каквото се изисква — уверих я. Дори Джени бе проучила старателно в интернет всичко написано за сърдечната недостатъчност.
— Освен това ви препоръчам да ангажирате някой да се грижи за баба ви, когато вие и жена ви отсъствате от къщата. — Енгълфийлд само веднъж се беше разминала с Бри в коридора. Аз не се опитах да я поправя. — Разбира се, може би баба ви няма да го приеме лесно. Подозирам, че точно така ще стане.
За пръв път от много време насам се усмихнах.
— Виждам, че сте се опознали една друга. Наистина, вече започнахме да го обмисляме.
Лекарката също се усмихна — макар и само за една десета от секундата.
— Реджайна е имала късмет, че е имала на кого да разчита, когато е припаднала. Би било разумно да се погрижите тя да има същия късмет, ако това се повтори.
Не бе трудно да се разбере защо Нана я бе кръстила Доктор Слънчице. Но ако се опитваше да ме изплаши, наистина успя.
32.
С лекарката се изкачихме на горния етаж, за да видим заедно Нана. В края на краищата показателите й не навяваха опасения. Нима това не беше добре?
— Госпожо Крос — заговори доктор Енгълфийлд, — възстановявате се забележително добре, като се имат предвид всички обстоятелства. Препоръчвам ви да останете още една нощ, след което може да ви изпишем.
— Харесва ми думата препоръчвам — каза Нана. — Благодаря ви за препоръката, докторе. Оценявам я. А сега, ако ме извините, моят внук ще ме отведе у дома. Имам работа за вършене днес, да пека кейкове, да ви напиша благодарствено писмо…
Примирих се, като видях как доктор Енгълфийлд сви леко рамене.
След четиридесет и пет минути Нана и аз пътувахме към къщи.
В колата тя ми напомни за стария тъмнокафяв лабрадор, който имахме в Северна Каролина, когато бях дете. Беше малко преди родителите ми да умрат. Прозорецът на колата беше спуснат и въздухът я облъхваше силно, докато навън светът профучаваше покрай нас. Очаквах донякъде тя да започне да рецитира думите на доктор Кинг: Най-сетне свободни! Най-сетне свободни!
Или може би някой подбран цитат от репликите на Морган Фрийман във филма „Ритни камбаната с финес“.
Тя се извърна към мен и потупа тапицерията на седалката.
— Как ги правят толкова удобни тези седалки? На тази мога да спя много по-добре, отколкото в онова болнично легло. Сигурна съм в това.
— Значи няма да възразиш, ако превърна твоята стая в работен кабинет — заявих с непроницаема физиономия.
Тя се разсмя и се зае да спуска седалката си.
— Само гледай как ще го направя. — Но когато се спусна прекалено много назад, смехът й отстъпи пред пристъпа на задушаваща кашлица. Дробовете й още бяха зле и тя се присви, докато кашляше хрипливо, от което стомахът ми се стегна.
Спрях край шосето и промуших ръка зад гърба й, докато изправя седалката. Нана ми махна с ръка да я оставя на мира. Още кашляше, но вече беше по-добре. Моето сърце обаче бясно препускаше. Можех да се обзаложа, че възстановяването й ще е вълнуваща емоция.
Епизодът с кашлицата ми се стори удобен претекст, затова като потеглихме отново, аз й казах:
— Слушай, с Бри си обмисляхме дали да не вземем още някого в къщата…
Старата жена изсумтя недоволно.
— Нямам нужда някаква прекалено загрижена непозната да виси около мен и да поддържа възглавниците бухнали. Ще е неудобно. И скъпо. Сега повече се нуждаем от нов покрив, Алекс, а не от болногледачка.
— Чух те — кимнах. Очаквах го този отговор. — Но няма да съм спокоен, ако те оставя сама вкъщи. Имаме достатъчно пари.