Выбрать главу

Трескаво прекосих фоайето и завих надясно, като задминах един агент, който влачеше към изхода два мургави субекта, говорещи арабски, и една висока негърка. И тримата бяха голи, и тримата яростно ругаеха агента, сякаш беше само някакъв презрян прислужник.

Продължих по коридора, с празни салони от двете страни, докато стигнах до пушалнята с остъклени стени в дъното на къщата. Вонеше на пури и секс, но в момента вътре нямаше никого.

Когато се върнах назад, чух викове някъде близо до входа на къщата. Някой възразяваше срещу нашето присъствие — при това твърде шумно.

— Свали си ръцете от мен! Не ме докосвай, мръсен чекиджия! — Висок блондин с английски акцент се опитваше да избяга надолу по голямото парадно стълбище, докато двама агенти от ФБР го държаха от двете страни.

— Това е незаконен обиск, дяволите да ви вземат! — Англичанинът се опитваше да се държи дръзко, това отдалеч си личеше. Накрая агентите бяха принудени да го проснат по лице на мраморната площадка, за да го закопчеят с белезниците.

Забързах нагоре, взимайки по две стъпала наведнъж, и стигнах навреме, за да чуя как Махони попита:

— Ти ли си шефът тук? Ти си Никълсън, нали?

— Майната ти! Вече позвъних на адвоката си. Всеки от вас ще си плати за това нахлуване. — Беше висок над метър и осемдесет. Още не бе изпуснал цялата си пара. — Само с присъствието си тук нарушавате закона. Това е частна собственост. Пуснете ме, по дяволите! Това е грубо нарушаване на правата ми. Това е частно парти в частна собственост.

— Дръжте го отделно от останалите — разпореди се Махони пред агентите си. — Не искам господин Никълсън да разговаря с някого другиго от задържаните.

Набързо организирахме две зони за задържаните на първия етаж и започнахме да претърсваме основно къщата. Отделяхме клиентите от персонала, като се опитвахме да запишем имената им, поне доколкото ни бе възможно.

— Да, името ми е Никълсън — много скоро ще стане така, че повече никога няма да го забравите! — чух крясъка му от една от стаите. — Никълсън, като кинозвездата Джак Никълсън.

46.

Това може би беше най-странното нападение, на което бях свидетел, откакто работех за полицията. Всъщност много забавно, ако притежавате чувство за хумор като моето.

Сгащихме един веселяк в имитация на килия, със стени от бетонни блокове, където той още бе окован към стената, както си беше само по прашки, вероятно изоставен така от господарката си. Всъщност повечето от хората, които видях тук, бяха в една или друга степен на разсъбличане — напълно голи, само със сатенено бельо, в оскъдни прозирни рокли… Даже имаше и една двойка, вир-вода мокри, загърнати в хавлии, че и с тюрбани, докато мъжът продължаваше да си пуши пурата.

Мъжете бяха американци и араби от Саудитското кралство. Доколкото разбрах, единият беше милиардер на име Ал Хамад. Тази нощ празнуваше рождения си ден. Честита ти петдесетгодишнина. Никога няма да я забравиш.

Задържахме управителя на заведението, англичанина — ако действително бе такъв, — в един малък кабинет на долния етаж. Когато се върнах при него, беше потънал в упорито мълчание. Попитах за синината на бузата му и Махони ми обясни, че заплюл полицая, който го арестувал. Това никога не е добра идея.

Останах до вратата, наблюдавайки го как се цупи, седнал върху античен диван, заобиколен от високи лавици с книги, които едва ли някой беше чел. Очевидно беше мръсен кучи син и вероятно сводник. Но дали беше и убиец? И защо се държеше така арогантно заради нахлуването?

Адвокатът му довтаса след по-малко от час, издокаран с тиранти и папийонка посред нощ. Ако го бях видял на улицата, никога не бих заподозрял, че е свързан с нещо подобно. Приличаше на героя от комичните комикси Дилбърт, само че без калъфчето с писалки.

За нещастие документите му бяха съвършено изрядни.

— Какво е това? — попита Махони, когато адвокатът му връчи няколко листа.

— Съдебен иск за анулиране. От този миг прокурорското ви разрешение за обиск е невалидно и това нахлуване ще се смята за незаконно. Клиентът ми щедро ви предоставя пет минути, за да се ометете от тук. А след това ще потърсим справедливост от съда, като заведем дело за оскърбление на клиента ми и за престъпно нарушаване на недосегаемостта на частната собственост.