Съгласно плана трябваше да се претърси къщата му. Заместник-директорът на ФБР Хамел изпрати още един екип за събиране на доказателства. А Махони телефонира на някого в „Хувър Билдинг“, за да провери набързо какво е известно за Никълсън.
Освен това Нед беше взел със себе си един лаптоп „Панасоник Тъгбук“, което му позволи да ускори търсенето. Докато още натискаше клавишите, ми изстреля информацията, както правеше винаги, когато бе неспокоен.
— Е, нашият човек никога не е бил арестуван, получил е поданство, регистриран е като работещ във федералните служби по заетостта, служил в армията — дотук нищо изненадващо. Дори псевдоними няма. И не се споменава в нито едно от криминалните досиета на Бюрото, нито като Тони, нито като Антъни Никълсън.
— Не мисля, че той е убиецът — отбелязах аз.
Махони спря за миг търсенето и ме погледна внимателно.
— Защо?
— Нещата не се връзват, има прекалено много неясноти — обясних му. — Очевидно Никълсън е един от тях, но нищо повече, Нед. Като в онзи стар виц за петимата слепи и частите на слона5.
— Което означава, че Никълсън е какво — задникът на слона?
Разсмях се. Махони винаги намираше бързо най-подходящия отговор, но бе ненадминат по остроумие, когато беше под пара.
— Мисля, че някои търсят същото, което търсим и ние, само че те първи са се добрали до него. А това може да означава само едно: че те, в сравнение с нас, имат да сглобяват повече парчета от пъзела.
— Или — Махони вдигна пръст — той сам е инсценирал изчезването си. Не е било трудно — захвърля няколко куфара на пода и изпотрошава мебелите, а сега лети насред Атлантическия океан с неговата малка проклета филмова колекция, докато ние още духаме праха в къщата, за да търсим отпечатъци.
Още малко обсъждахме възможностите, докато не дойде следващото обаждане. Това, което му съобщиха, отново възбуди Махони. Въведе адреса в лаптопа.
След няколко секунди вече следвахме насоките на джипиес навигацията по Блетуей авеню към град Александрия — но не към къщата на Никълсън.
— Отиваме в жилищния комплекс „Авалон“ — обясни ми Махони. — Никълсън е засечен в базата данни за наематели. Предполагам, че не е платил някоя месечна вноска.
— Апартамент под наем? — учудих се. — В същия град, в който живее?
Махони кимна.
— Живее със съпругата си — уточни той, — за която мога да се обзаложа, че е поне с петнадесет години постара от тази, която ще намерим зад вратата на апартамента. Какво ще кажеш? Залагаш ли двайсетачка?
— Нищо не залагам.
54.
Тони Никълсън се наведе от задната седалка, доколкото му позволяваха белезниците. Видя, че прозорците на втория етаж светеха.
— Няма нужда да идваме тук — рече. — Тя нищо не знае. Заклевам се в това.
Онзи, който го бе ударил по коляното, отвори дясната предна врата на колата.
— Кой знае — промърмори той. — Може да говориш насън.
Излезе и се приближи към входната врата. Отключи с един от ключовете от връзката на Никълсън.
А той се замисли дали още имаше шанс да отърве кожата си. И дали ще успее да спаси и Мара. Не можеше да се отърси от сюрреалистичната представа — красивото й лице в найлонова торба.
Шофьорът беше висок и рус — също като него, — със светли очи и квадратно чело. Изглеждаше по-интелигентен от латиноамериканеца. Може би беше и поне малко по-разумен от него.
— Слушай — зашепна му Никълсън. — Зная какво търсите. Мога да ви помогна да го намерите, но само ако ми осигурите възможност да се измъкна невредим.
Мъжът остана неподвижен, втренчен в предното стъкло на колата, все едно Никълсън не говореше на него.
— Искам да сключим сделка, за това намеквам…
Все още никаква реакция от предната седалка.
— За диска. За диска със Зевс. Чуваш ли ме? Ще ти кажа къде е.
— Да — най-после промълви блондинът. — Ще кажеш.
— Тогава… Защо да не направим сделка? Сега? Тук? Защо не, по дяволите?
Пръстите на похитителя започнаха леко да барабанят по волана.
— Защото така или иначе ще те убием. И теб, и приятелката ти.
Никълсън усещаше глухите удари на сърцето си, най-сетне имаше чувството, че вече нищо няма значение. Засмя се, малко отчаяно.
5
Древна индийска притча: всеки слепец опипал различни части на слона — крак, хобот, ухо, един от бивните, опашка, но описанията им въобще не съвпаднали. — Б.пр.