— Кои бяха онези в колата? Да започнем от това.
— Нямам представа — отсече момичето. — Никога преди не съм ги виждала. — Повярвах й.
— Какво искаха те? Какво казаха?
Тук тя замълча. Имах чувството, че вероятно е готова да натопи Никълсън, но не можеше веднага да се реши.
— Знаете ли, аз го бях предупредила, че може да се случи нещо подобно…
— Подобно на какво, Мара? — намеси се Сампсън. — Можеш ли да го уточниш?
— Той изнудваше клиентите на клуба. Уверяваше ме, че това ще бъдат парите за „новия ни живот“. Поне така го наричаше… Нов живот ли? Как пък не? — Завъртя ръка из стаята. — Това ли е новият живот?
— А какво знаеш за хората, които е изнудвал? Спомни си имената им, може би някакви прякори, всичко, което си чула.
Мара Кели още набираше кураж, но когато заговори, тонът й беше горчив и саркастичен.
— Зная, че той винаги добре се подсигуряваше. Отвсякъде. По този начин, ако някой се разприказва, всички щяха да пострадат. И ако нещо се случеше на Тони, аз трябваше да разглася информацията. — Облегна се назад и скръсти слабите си ръце. — Това беше идеята, между другото. Тази заплаха той бе отправил към тъпите задници, които изнудваше, след като им осигуряваше малко чукане.
— И всички ли плащаха? — попита я Сампсън.
Очите й отново обходиха стаята, сякаш още не можеше да повярва, че се намира тук, че се е стигнало до всичко това.
— Е, ако го правеха наистина, сега нямаше да водим този разговор, нали?
64.
На Тони Никълсън не му отне много време, за да пропее за клуба и за схемата за изнудване. Много пъти преди това бях ставал свидетел на подобно отприщване. Случваше се най-вече, когато заподозрените започваха да се надпреварват в самопризнанията си, когато усещаха, че почвата под краката им се изплъзва. За да го убедим да започне с признанията, Мара Кели трябваше преди това да ни разкрие всичко за организацията на клуба: за тайните сметки в азиатски банки, асиметрично кодирани — за да остават парите на Никълсън непокътнати, докато не реши да ги изтегли.
— Защо, мислите, че хванаха и Мара? — не спираше да ни пита той. — Не се подвеждайте по привлекателното й лице. Тази кучка изобщо не е толкова глупава, колкото изглежда.
Предполагам, че тези двамата вече не играеха в един отбор. Очертаваше се интересно развитие на нещата.
Никълсън вече с часове седеше на плетения сгъваем стол, изпънал настрани ранения си крак, стегнат в шина. Ако се съдеше по сгърченото му лице, скоро трябваше да си вземе успокоителното.
— Добре — подех. — Това беше само началото, Тони. А сега да поговорим за истинската причина, поради която сме тук.
Отворих една папка и започнах да подреждам снимките по масата.
— Това са Тимоти О’Нийл, Катрин Тенанкур, Рената Крус, Каролайн Крос.
За миг върху лицето му се изписа искрена изненада, но той бързо се овладя. Не се огъна, макар че го притиснах.
— Какво за тях? — попита.
— Те всичките са работели за теб.
— Възможно е — съгласи се той. — Доста хора работят за мен.
— Това не беше въпрос. — Посочих към снимката на Каролайн. — Тя бе намерена обезобразена до неузнаваемост. И това ли си заснел с камерите си, Никълсън?
— Сериозно ти казвам: не зная за какво говориш. Нямам дори представа за какво намекваш. Не разбирам накъде биеш…
— Как умря тя?
Нещо сякаш се мярна в погледа му, проблесна като искра. Той сведе очи към снимката, а после ги вдигна към мен.
— Каза, че името й било Каролайн Крос? И твоята фамилия е същата, нали? — Когато не отговорих, на устните му разцъфна усмивка. — Извини ме, детектив, но мисля, че превишаваш правата си и може здравата да я загазиш.
Скочих от стола. Ако масата не беше завинтена за пода, щях да прикова Никълсън към отсрещната стена с нея.
Но Сампсън пръв го докопа. Заобиколи и изрита стола под него. Мъжът се пльосна на пода и простена.
— Кракът ми! — разкрещя се той изведнъж. — Кракът ми! Проклетият ми крак! Копелета! И двамата ще ви съдя!
Сампсън го наблюдаваше хладнокръвно, все едно не чуваше виковете му.
— Нали знаеш, че в щата Вирджиния не е отменено смъртното наказание?
— Какво е това тук? Шибаният иракски затвор Абу Гариб ли? Махай се от мен, дяволите да те вземат! — Никълсън започна да се мята и заблъска по пода.