Не можех да го оспоря.
Честно казано, не бях сигурен дали бих могъл да направя всичко, което Бри вършеше за нас. Може би не съм толкова великодушен. Но знаех, че ме правеше щастлив, и й бях безкрайно благодарен за това. Никога нямаше да мога да й се отплатя достатъчно, но Бри и не го искаше.
Остатъкът от вечерта прекарахме с Нана, като й четохме на глас откъси от една от любимите й книги — „Другата страна“ на Джеймс Болдуин. После, към десет часа, я целунахме за лека нощ и за пръв път, откакто се случи нещастието, се прибрахме у дома да спим в леглото ни. Заедно с Бри, където ми беше мястото.
68.
Когато на следващия ден Нед Махони ми позвъни и ми каза, че трябва да се срещнем в градината със скулпторите на Хиршхорн, нито за миг не се поколебах. Веднага напуснах офиса и се запътих за мястото на срещата.
Битката продължаваше. С удвоено темпо. Какво сега искаше Нед от мен? Какво бе открил?
Когато се спуснах по рампата откъм алеята за пешеходци, го заварих да ме чака, облегнат на една от ниските бетонни стени. Преди да стигна до него, той се изправи и тръгна насреща ми. Заговори веднага щом го наближих, без дори да ме поздрави. Познавах достатъчно добре Нед, за да зная кога трябва просто да мълча и да слушам.
Очевидно в Бюрото вече бяха получили съдебно разрешение да проверят банковите сметки на Тони Никълсън в чужбина. Бяха се сдобили с дълъг списък с депозити, с номерата на банковите сметки, откъдето са били извършвани преводите, както и с имената на титулярите на тези сметки. Всичко това бе получено благодарение на компютърната програма SWIFT7.
SWIFT е съкращение от Society of Worldwide Interbank Financial Telecommunications — Световно сдружение за междубанкови финансови телекомуникации. Това е глобална база данни, разположена в Белгия, която ежедневно проверяваше до шест трилиона трансакции. Администраторите на гигантската база данни не се занимаваха с рутинните банкови операции — не им бе необходимо да знаят кога аз тегля пари от банкоматите — но всичко останало се записваше. Компютърната програма извършваше всякакви проверки, стига да бяха законно обосновани, след като правителството на Съединените щати започна да я използва за проследяване на терористични клетки след атентатите от 11 септември 2001 г. Дори и да е имало някакви затруднения около придобиването на тези данни, някой от Бюрото бе успял да ги заобиколи.
— Ако това беше мой случай, което не е така, щях да проследя номерата — рече Махони, докато ме затрупваше с информация. — Щях да започна с най-големите вносители, записани в сметката на Никълсън, след което ще продължа нататък по следите. Обаче не зная с колко време разполагаш, Алекс. Тази работа е невероятно напечена. Нещо не е наред тук, и то много.
— Бюрото не е ли вече по следите? Би трябвало, нали?
Това беше първият въпрос, който успях да му задам след петминутното му непрекъснато говорене. Никога не бях виждал Нед толкова превъзбуден, което беше доста красноречиво, тъй като обикновено изглеждаше като зареден догоре с „Ред Бул“.
— Честно казано, не зная — сви рамене той. — Пъхна ръце в джобовете си и започнахме следващата поредна обиколка около градината.
— Със сигурност става нещо, Алекс. Ето ти един пример. Не можах да си обясня защо целият случай беше прехвърлен във филиала на агенцията в Шарлотсвил, който е сателитен. Предполагам, че ще работят съвместно с Ричмънд.
— Прехвърлили са го? Но в това няма никакъв смисъл. Защо ще го правят?
От собствен опит знаех, че Бюрото не прехвърляше случаи в разгара на разследването. Това почти никога не се случваше. Можеше да се стигне до обмен на специални екипи между филиалите, за да се покрие по-обширен район, но не и нещо подобно.
— Вчера го спомена един от заместник-директорите — преместили папките посред нощ. Не зная кой агент ще ръководи това разследване и дали въобще някой ще го поеме. Никой няма да ми докладва по случая. За тях аз съм просто този, който контролира оперативните агенти по места. Дори не би трябвало повече да се занимавам с това. И определено не би трябвало да съм тук.
— Може би се опитват да ти подскажат нещо — подметнах аз, но той не обърна внимание на шегата ми. И без това не беше сполучлива. Просто исках, ако можех, да успокоя малко Нед. Щеше ми се да говори по-бавно, за да мога да следвам мисълта му.
Той се спря до една голяма скулптура на Роден в градината, хвана ме за ръката и я раздруса по странен, официален маниер.