Тя тъкмо ровеше в малката си червена чантичка, когато внезапно застина.
— Искаш да кажеш, че е истина?
— Просто се питам какво си чула. Имена, истории, всичко от този сорт.
— Нищо засега — отвърна ми тя, като извади червилото от чантичката си. — Недостатъчно, за да се получи история, с която да продължа. Струва ми се, че е абсурден мит от предградията…
— Нали си в бизнеса с публикуването на слухове? — попита я Сампсън.
— Скъпи, аз съм в този бизнес, защото се старая да бъда колкото може по-точна и си пазя задника от съдебни дела. Научих го по трудния начин, когато пуснах в блога си подробности за интимния живот на Конди Райс. И само за протокола съм длъжна да уточня, че във Вашингтон няма такова нещо като стари слухове.
— Какво искаш да кажеш? — запитах я.
— Искам да кажа, че тук не можеш да се завъртиш и с игла, без да закачиш някой разследващ журналист, който иска да се прочуе. Слуховете или се превръщат в челни заглавия, или умират още при раждането си. Когато не чуя нищо повече за някой слух, разбирам, че е умряла работа. — Усмихна се щастливо и започна да се черви, като се оглеждаше в огледалото за обратно виждане.
— Или поне досега.
— Това е друго нещо — промърморих, като улових погледа й. — Необходимо е да се позанимаеш с това за малко.
— Извинявай, знаеш с какво си вадя хляба, нали?
— Предполагам, че и ти си наясно как аз си вадя моя — прекъснах я. — Джена, това е разследване на убийство, а не игра. Разбираш ли какво ти говоря?
— Добре, сега вече ме плашиш — отвърна тя, като прибра червилото в чантичката си. Тогава най-после се открехна и ни назова няколко имена, за които била чувала, че са свързани със сексклуба. Нови имена, което беше от полза.
— Слушай. — Подадох й две от моите визитни картички. — Обади ми се, ако чуеш още нещо. И те моля да ми дадеш твоя номер. Веднага щом тази история стане за публикуване, ще ти донеса всичко, с което разполагам. Договорихме ли се?
— Зависи. — Тя размаха през лицето си визитните картички. — Откъде да зная дали си от онези, които връщат направените им услуги?
Подбрах внимателно думите си.
— Разговарям с теб, защото си ми необходима и защото зная, че и преди си помагала на вашингтонската полиция. Това означава също, че не мога да си позволя да те пренебрегна. Това достатъчно честно ли е за теб?
Жената извади малка златна писалка, надраска някакви цифри и целуна визитната картичка. Подаде ми я със следа от червилото си до телефонния номер.
— Превъзходно — каза тя.
Взех картичката.
— Не, преди минута го определи по-точно — плашещо е.
83.
Изненадах се, когато следобед на следващия ден ми позвъни един от адвокатите на Тони Никълсън. Не беше онзи ексцентричен досадник с тирантите и папийонка от нощното нахлуване в клуба, а съвсем различен. Този звучеше много по-представително, пък и според дисплея на мобилния ми телефон номерът му започваше с 202. Кодът за сърцето на столицата.
— Детектив Крос, името ми е Ноа Милър. Аз съм от „Кендал и Бърк“. Вярвам, че сте запознат с клиента ми Антъни Никълсън?
— От една седмица се опитвам да се срещна с клиента ви — казах му. — Оставих половин дузина съобщения за Антъни.
— В „Нит-Клайн“ ли? — попита той.
— Точно така.
— Да, те представляват това акционерно дружество с ограничена отговорност и техните холдинги във Вирджиния. Ние поехме индивидуалното юридическо представяне на господин Никълсън. А това ме подсеща за повода, по който ви звъня. Искам да бъда съвсем ясен: обаждам се, защото клиентът ми настоява. Той избра да пренебрегне мненията на адвокатите си по този въпрос.
Това привлече вниманието ми.
— Кога най-скоро мога да го видя? — попитах.
— Не можете. Не ви се обаждам за това. Моля, изслушайте ме внимателно. Това, което имам за вас, е ключ за банков сейф, ако пожелаете да дойдете да го вземете. Господин Никълсън ни каза, че е важно за вашето разследване. Освен това той вярва, че вашингтонската полиция е най-добрият му шанс да остане жив. Не иска да има нещо общо с ФБР.
Докато говорехме, въведох в Гугъл „Кендал и Бърк“.
— Вече видях банковия сейф на Никълсън — казах му, докато чаках на екрана да се появи уебсайтът на юридическата кантора. Голяма, със завидна репутация, офисът й се намира на Кей стрийт.