— Да, зная. Това, за което ви говоря, се намира в същата банка, но в друг сейф.
Пръстите ми тутакси застинаха над клавиатурата. Какво криеше Никълсън във втория сейф? И което бе много по-важно, как можеше да го защити? И от кого?
— Да очаквам ли, че ще дойдете днес да вземете ключа? — продължи адвокат Милър.
— Определено, но позволете да ви попитам нещо. Защо вашингтонската полиция? И защо именно мен? Защо Никълсън не предаде ключа на ФБР?
— Честно казано, моят клиент не се доверява на хората, които го държат затворен, или — ако може да бъда още по-искрен, — на почтеността на тяхното разследване. Има още нещо — той желае този жест на сътрудничество да не остане незабелязан.
Не се сдържах и леко се усмихнах. Колко странно бе внезапно да се озова от една и съща страна на барикадата с Тони Никълсън. Ах, да, Антъни. Звучеше ми сякаш бе станал параноик, също като мен — и може би напълно основателно.
— На Кей стрийт, номер две хиляди и двадесет, на четвъртия етаж? — попитах, докато разпечатвах написаното на екрана.
— Много добре, детектив Крос. Да го направим между един и половина и два часа. След това трябва да изляза.
— Ще ви видя в един и половина — уточних и прекъснах връзката, преди адвокат Милър да ме изпревари.
84.
Не ми отне много време да взема ключа от адвоката на Никълсън в кантората на „Кендал и Бърк“. Още по-малко ми бе необходимо, за да вляза и изляза от банката „Ексетър“. Получи се така, сякаш адвокатът Ноа Милър и банковият мениджър госпожа Къри се надпреварваха кой по-бързо да ме отстрани от живота си. Нямах нищо против.
Оказа се, че цялото съдържание на втория банков сейф на Тони Никълсън се свеждаше само до един компактдиск, без етикет. Моментално потеглих към Дейли Билдинг, с диска в жабката. По пътя позвъних на Сампсън. Той ми обясни, че вече бил в сградата, така че нямаше никакъв проблем да се срещнем веднага щом пристигна.
Всъщност големият мъж седеше зад бюрото ми с крака върху него, втренчен в екрана на лаптопа.
— Знаеш ли, че Зевс го наричали още Гръмовержец? — заговори ме той. — Символите му са гръмотевица, орел, бик и дъб. О, на всичкото отгоре бил и педераст. Или поне се носели подобни слухове.
— Очарователно — гласеше лаконичният ми коментар. — Свали си обувките от бюрото ми и вкарай това в лаптопа.
Подадох му компактдиска и затворих вратата.
— Какво е това? — попита Сампсън.
— Тони Никълсън смята, че е доживотната му застраховка.
След секунди началото на видеозаписа от компактдиска се появи на екрана.
Веднага познах спалнята от апартамента в някогашната пристройка за карети в клуба на Никълсън. Изглеждаше същата, с изключение на чистите чаршафи на леглото и няколко допълнителни джунджурийки.
Според времето, означено долу на екрана, записът беше от 1:30 след полунощ на 20 юли миналото лято.
— Може ли да се фалшифицират датата и часът? — попитах Сампсън.
— Несъмнено. Защо? Мислиш, че Никълсън се опитва да те измами с това?
— Вероятно. Но още не зная.
След около тридесет секунди изображението се замъгли, а показанието за часа прескочи на 2:17 сутринта.
Сега върху леглото имаше голо момиче, с изключение на пликчета от черна дантела. Беше руса, дребна, с черни белезници на китките, закрепени за колоните край леглото. Краката й бяха максимално разкрачени, доколкото позволяваше човешкото тяло.
Нямаше звук, но по начина, по който се движеше, бих казал, че изглеждаше повече съблазняваща, отколкото изплашена или отбраняваща се. Стомахът ми се сви на топка. Каквото и да бе това, не мисля, че исках да продължавам да го гледам.
В кадъра се появи някакъв мъж — истински извратеняк, в пълно „бойно“ садо-мазо снаряжение, с гумени или латексови гащи, с риза с дълги ръкави. И с тежки ботуши, с нахлупена на главата качулка, закопчана с цип отзад на врата. Освен че бе висок и мускулест, нищо друго повече не можех да кажа за него.
— Той знае, че там има камера — обади се Сампсън. — Може би иска да го заснемат.
— Нека само да гледаме, Джон.
Точно сега никак не ми се говореше. Вече си мислех за това, което се бе случило с Каролайн, може би точно в тази стая, и може би сега наблюдавахме ръцете на същия откачен садист.
Зевс, или който беше той, се наведе над момичето и превърза очите му с черна лента.