— Да, чувал съм името Зевс — призна той.
— Вероятно това е той. На този компактдиск.
— Вероятно?
— Това е убийство. Престъпникът е бял мъж с отличителен пръстен на дясната си ръка. Няма да правя някакви предположения, а и вие не би трябвало да ги правите.
Точно такива коментари би трябвало да се постарая по-усърдно да пазя за себе си. Видях как Корморан се скова.
— Какво друго имате? — попита ме. — Трябва да чуя всичко, детектив.
— Необходимо ми е малко време, за да събера бележките си. Но утре мога да ви предоставя каквото искате — обещах му аз.
— Ами копията на този диск? — Вдигна диска, който току-що му дадох. — Колко от тях се разнасят наоколо?
— Това е единственото, което ми е известно — уверих го. — Взето е от сейфа на Никълсън. Използваше го като залог за сделка. Разбира се, ако го открием…
— Добре, тогава. — Отново стисна ръката ми. — Скоро пак ще си поговорим.
След като си тръгна, превъртях целия разговор в главата си и записах всичко, което можах да си спомня. Колко лъжи ми бе наговорил Корморан? И съответно колко още лъжи като тази с копията на диска на Никълсън щеше да се наложи самият аз да изрека, преди всичко това да приключи?
90.
Ето колко откачени станаха нещата. Престанах да използвам мобилния си телефон и си купувах телефони с предплатени минути, като сменях номерата си приблизително през всеки четиридесет и осем часа.
След срещата ми с Корморан се снабдих с нов и го използвах, за да се обадя на Сам Пинкертън в „Уошингтън Поуст“.
Със Сам се запознахме в гимнастическия салон, който и двамата посещавахме. Той се увличаше по японските бойни изкуства, докато аз само се боксирах, но все пак тренирахме заедно. Станахме спаринг-партньори, а понякога изпивахме и по едно заедно. Затова нямаше нищо странно да му звънна и да го попитам има ли нещо против, след работа да се видим на чашка.
През остатъка от следобеда преследвах сянката на Тони Никълсън и отново не стигнах доникъде.
После, малко след пет, поех по Луизиана авеню, през Кълъмбъс Съркъл, за да се срещна със Сам.
Седнахме за по една бира и поведохме непринуден приятелски разговор. Поговорихме си за децата, разменихме мисли за провала на бюджета за училищата във Вашингтон. Дори и времето изкоментирахме. Беше приятно да седя спокойно и поне за малко да водя почти нормален разговор. Напоследък дните ми бяха прекалено запълнени, за да имам време за обичайните житейски радости.
На втората бира нещата се разгорещиха и разговорът стана малко по-целенасочен.
— И така, какво се мъти при вас тези дни? — попитах го аз.
Той се облегна назад и наклони глава към мен.
— Тази среща само начало ли е?
— Да. Зает съм с един случай и се опитвам да разбера накъде духа вятърът там.
— Имаш предвид там ли? — Той махна с ръка в посоката към Белия дом, който бе основното му занимание и се намираше само на няколко преки от бара. — За законите ли ще говорим, или за нещо друго? Струва ми се, че вече зная отговора.
— Нещо друго — подметнах неясно аз.
— Предполагам, че нямаш предвид нещо, свързано с шестдесетия рожден ден на президента?
— Стига, Сам.
— Защото, ако искаш, мога да те уредя с покана. Кльопачката ще е страхотна. Харесваш ли Нора Джоунс? Тя ще пее на тържеството. Както и Мери Блайдж. — Знаеше, че ми прави услуга, и нямаше да пропусне да ме подразни малко. — Добре, ето какво — заговори той с по-сериозен тон. — Запознат ли си с блога „Джена знае“? Онзи ден ми позвъни самата Джена. Ти сам можеш да прецениш източника на нещо подобно, но е достатъчно да ти кажа, че се е докопала до нещо много откачено и мръсно… Точно сега няма как да се впусна в подробности. Можеш пък през следващите два дни да поискаш да ме почерпиш с още едно питие. — Пресуши чашата си. — Освен ако сам не пожелаеш да ми признаеш върху какво, по дяволите, работиш сега.
— Без коментар. Или поне все още не — казах му, но в същото време си помислих: Мисията изпълнена. Каквото и да се случи още, нещата бяха задвижени, със или без мен. — Обаче има още нещо — додадох. — Малко е необичайно.
— Любимите ми теми — отвърна той и завъртя пръст във въздуха, за да поръча на келнерката още по едно.
— Да си остане между нас. Ако нещо се случи с мен през следващите няколко дни или седмици, искам да се заинтересуваш от това.