Завъртях волана, за да се върнем до мястото, от където бяхме дошли, след което извадих моя глок.
— Има ли някой вътре? — подвикнах вяло към бараката.
Никакъв отговор. Чух само воя на вятъра, плясъка на крилете на няколкото подплашени птици и тихото бръмчене от двигателя на колата ми.
Сампсън и аз се качихме по стъпалата на верандата от двата срещуположни края и първо проверихме прозорчетата, а след това и вратата.
Като надникнах през предпазливо открехнатата врата, ми бяха необходими няколко секунди, за да се адаптира зрението ми. Едва тогава забелязах някакъв мъж, седящ в стола срещу стената в дъното. Беше прекалено тъмно, за да се различат каквито и да е подробности. Не можех да кажа дали бе жив, или мъртъв. Не и със сигурност. Все още не.
— Мамка му — изруга Сампсън.
Съвсем на място. Точно каквото си казах мислено и аз, само дето не го изрекох.
97.
Предната врата на бараката нямаше ключалка, а само желязно резе. Веднага щом разтворих широко вратата, ни лъхна невъобразима воня.
Беше нещо като съчетание от мирис на пот и гнило, толкова силно отличаваща се и също толкова непоносима. Като при остатъци от плодове и месо, дълго време гниещи в един и същи варел.
Вътре почти нищо нямаше, освен един метален нар, печка за дърва и дълга здрава маса.
Зает бе единственият стол тук. Очевидно Реми Уилямс бе умрял в него.
Имаше вид на някой от лентяите, излягащи се по шезлонги в комиксите, но с озъбена, грозно провиснала челюст, под която липсваше останалата част от лицето му. В лявата си ръка още стискаше двуцевка, пушка тип помпа, от прочутата марка „Ремингтън“, заредена само в едната цев, но насочена надолу, към пода от чамови дъски.
Другата му ръка висеше безпомощно отстрани. Под лакътя й май беше написано нещо. Надпис? Какво беше това?
— Какво е това, по дяволите? — Сампсън запуши носа си и устата си с ръка и се наведе, за да го огледа по-добре. — О, не, не се е гръмнал сам.
Като включих фенерчето си, видях, че ръката му е била издълбана, а не надписана.
Под краката на Уилямс се беше изтърколил ловджийски нож, петнадесетсантиметров, изпоцапан в същото ръждиво кафяво, както и кожата му. Лесно можеха да се разчетат буквите от надписа:
ПРОСТИ МИ.
98.
Много събития последваха, при това действително доста скоро — само за няколко часа, след като открихме Реми Уилямс. Появиха се на сцената нови версии на старите ни познайници от актьорския състав — групи от полицията на щата Вирджиния и от ФБР от Шарлотсвил. Никого не познавах, което може би беше за добро. Или пък за зло. Доста скоро щях да го разбера.
Екипът за събиране на доказателства, изпратен от Бюрото, включваше сериозно изглеждащи колеги от всякакви специалности — от серологията, от анализа на следите, оръжейниците, както и експертите по снемане на пръстови отпечатъци. Разпънаха си една шатра пред бараката и в нея подредиха дълги листове от кафява амбалажна хартия върху импровизираните маси, всъщност само от шперплат и дървени подпори.
Теренът около дробилката за дърва бе разграфен на квадрати двадесет на двадесет сантиметра и едва тогава се заеха с методично претърсване на всеки квадрат, един по един, като отделяха грижливо от мръсотията и дървените стърготини това, което евентуално би могло да послужи като улики.
Самата дробилка бе разглобена в една лаборатория в Ричмънд, но настървените да надушат кръвта агенти вече бяха попаднали на значително количество кървави следи. При първия оглед сред ножовете на дробилката бяха разпознати остатъци от натрошени кости.
Всичко бе надлежно фотографирано, документирано и пъхнато в пликовете от жълт картон, за да бъде прибрано в архива.
Още по-ускорено вървеше проследяването в гората. Един лейтенант от щатската полиция повика на помощ две поделения военни разузнавачи и те само за няколко часа успяха да надушат прясно закопани ями на около осемстотин метра източно от бараката.
След предпазливото разкопаване на ямите, при дълбочина от около метър и половина, разузнавачите се натъкнаха на два пластмасови чувала с натъпкани в тях „останки“. Всички присъстващи изглеждаха безкрайно посърнали. Никой не се оказа подготвен за подобни сцени на безумно кръвожадно изтребление.