Новооткритите останки изглеждаха точно като тези на Каролайн. Всички бяха единодушни, че не са престояли в земята повече от три дни. Тогава си спомних за Тони Никълсън и Мара Кели, които официално още се водеха безследно изчезнали.
— Днешното разкритие ще се добави към досиетата им — казах на Сампсън. — Оказа се достатъчно да ги измъкнат от затвора, за да уредят Никълсън и Кели да изчезнат завинаги. А ние се питахме дали не са напуснали страната.
— Дяволски метод за прикриване на следите — заяви Сампсън. — Но съм длъжен да призная, че е ефективен.
Едва към един следобед приседнахме на края на верандата, за да погледаме етикетите, които един от агентите бе поставил върху наскоро изкопаните свидетелства, преди да ги приберат в чувалите за трупове. Джон дълго не можа да отклони погледа си от тях, но на мен вече ми се повдигаше от всичко това. Потискаше ме мисълта, че племенницата ми се е превърнала в част от най-ужасния случай, който някога бях разследвал.
Но същите тези обстоятелства ме подтикнаха да се поразмърдам. За четвърти път от последните дни набрах телефона на Дан Корморан.
Този път старши агентът от специалните служби наистина отговори.
— Къде са хората ви, по дяволите? — попитах го. — Няма ли да се заемете с тази следа?
— Явно не си гледал наскоро телевизия — заяви ми той. — Изглежда, всички могат да уловят предаването на кабелната мрежа И Ес Пи Ен, освен вие там, в онези затънтени гори.
— Изслушай ме, Корморан. Реми Уилямс не е Зевс, а още по-малко това може да се каже за Тони Никълсън или Джони Тучи. Уилямс може да е бил хладнокръвен убиец с камък вместо сърце или просто касапин, но не е този, когото търсим.
— Съгласен съм с теб — каза Корморан. — И знаеш ли защо? Защото скоро ще го закопчеем този Зевс. Съвсем скоро. Ако искаш да продължиш с участието си в онова маловажно събитие, остани там, където си сега. Но ако предпочетеш да си тук, когато веднъж завинаги приключим с тази афера, то ти предлагам да си размърдаш задника и да се дотътриш обратно в града. И то много бързо, детектив Крос. Случаят е на привършване. Затова трябва да си тук.
99.
Тъжно е да си го призная, но ме задвижваше единствено сместа от адреналин и кофеин по времето, когато се добрахме до кабинета на вицепрезидента в сградата „Айзенхауер“. Влязохме откъм западното крило. Вече наближаваше четири през нощта, но в Обединения център за контрол на операциите цареше трескаво оживление като посред бял ден.
Настроението в заседателната зала беше, меко казано, напрегнато. Следяха предаването на Си Ен Ен поне от една дузина плоски екрани, окачени по стената, като в горната част показваха бараката на Реми Уилямс, а отдолу висеше подзаглавието Агент на специалните служби намерен мъртъв.
Най-отпред в залата видях един агент, на около петдесет години, само по риза с къси ръкави, да крещи по телефона, достатъчно силно, за да го чуят всички наоколо.
— Пет пари не давам с кого трябва да говориш. Той не е от спецслужбите. А сега си промени проклетия график!
Вече видях неколцина познати лица, включително и Ема Корниш, отговаряща за връзката между вашингтонската полиция и специалното звено за тежки престъпления, както и Бари Фармър, единия от двамата агенти на специалните служби, временно прикрепени към отдел „Убийства“ на полицията във Вашингтон. Все едно че двата отдела внезапно се бяха слели, и то точно посред нощ.
Може би заради шоуто?
Още не бях уверен, че е точно така.
Всички се насъбрахме около дългата овална маса за първото заседание. Мъжът, който преди малко крещеше по телефона, се оказа Сайлоу Ридж, заместник-директор на специалните служби. Той ръководеше това заседание, изправен до Дан Корморан.
— Разпращам съобщението — започна Ридж, като раздели купа с листове на две половини за раздаване на присъстващите от двете страни на масата. — Името на субекта е Константин Бауи, известен още като Кони Бауи, известен още като Зевс. Повечето от вас вече знаят това, но трябва да припомня, че Бауи е служил като агент на специалните служби от 1988 до 2002 година.
На никого окото му не мигна. Единствено на мен. Може би и на Сампсън. Това бе съвсем ново разпределение в играта, точно сега разкрито пред нас. Вдигнах ръка.
— Алекс Крос, от вашингтонската полиция. Току-що пристигам и сега научавам всичко това, но известни ли са някакви връзки, ако въобще са съществували, между Бауи и Реми Уилямс? Освен това, че и за двамата се счита, че са бивши агенти на специалните служби.