— Детектив Крос, радвам се, че сте тук — кимна ми Ридж и с това принуди няколко глави да се обърнат към мен. — Фокусът на операцията е бившият агент Бауи. Всичко останало засега ще остане на заден план.
— Питам само защото…
— Както винаги, ние и сега оценяваме приноса на вашингтонската полиция. Това очевидно е донякъде чувствителна тема, но няма точно тук да я разнищваме. А сега да продължаваме.
Реших да не се занимавам със съмненията си относно правотата на Ридж, или поне засега. Това беше мост, който още не бях готов да прекося. Или да изгоря. На екраните се появиха копия от документите за самоличност на Бауи, издадени през 2002 година. За мен поне изглеждаше като милион други агенти — от бялата раса, с квадратна челюст и кафява коса, вчесана назад. Всичко беше типично, освен тъмните сенки под очите.
— Бауи е участник в убийствата най-малко на три жени — продължи Ридж, — като за всичките жертви знаем, че са били наемани от така наречения клуб за джентълмени в окръг Кълпепър. Тези жени са Каролайн Крос, Катрин Тенанкур и Рената Крус… — Видях как се изредиха снимките от разследването, които се бяха запечатали в паметта ми. — А тук е Сали Ан Пери.
Започна някакъв видеоклип и аз веднага го познах — същия, който бях дал онзи ден на Корморан. Както Ридж току-що спомена, специалните служби оценяват приноса на вашингтонската полиция.
— Докато изгледате това, нищо приятно няма да видите — предупреди ни Ридж, — но трябва да знаете с какво ще се заемем. Сега в спалнята ще влезе мъжът, чието име е Константин Бауи. И той ще извърши убийство.
100.
Всички запазиха професионално хладнокръвие, докато гледаха видеозаписа, и агент Ридж не преставаше да говори.
— А сега няколко сведения за миналото му. През 1988 година Бауи се премества от полицията във Филаделфия към специалните служби. За последвалите тринадесет години няма какво много да се каже, но скоро след атентатите от 11 септември 2001 г. професионалните му умения започват да се влошават.
През февруари 2002-ра той е освободен от служба заради непозволено боравене с оръжие, но тази сутрин няма да се впускам в подробности за това. Бауи напуска службата, без да получи обезщетение.
Оттук нататък Корморан говореше вместо Ридж, като започна с показването на някаква най-обикновена сграда с офиси.
— През 2005 година той основава своя охранителна фирма, „Галвестън Секюрити“, тук, във Вашингтон…
— Галвестън ли? — попита някой.
— Това е родният му град — обясни Корморан. — Сега притежава и филиали във Филаделфия и Далас, с личен приход приблизително от седем милиона. Проверката на контактите му във Филаделфия нищо не доказа, но си струва да се отбележи, че е поемал поне една поръчка от мафиотската фамилия Мартино в същия град.
Очите на Корморан за миг се стрелнаха към мен, преди да продължи да говори.
— Можем да ви разкрием още нещо. От сведенията за телефонните му разговори се вижда, че е имало две обаждания от телефона на Бауи до намерения днес телефон в бараката на Реми Уилямс. Първият от тези разговори е бил преди два месеца, а вторият — преди четири дни.
— Къде е Бауи сега? — запита един от агентите.
— Над дома му е установено наблюдение, считано от двадесет и три нула нула снощи. Изпратили сме половин дузина агенти да следят къщата му.
— Кога най-скоро ще се заемем с това? — заинтересува се някой друг.
В залата се усещаше нетърпение. Никой не искаше дълго да се занимава с подобна операция, прецених аз, затова имаха желание колкото бе възможно по-скоро да приключат с това.
Агент Ридж погледна часовника си.
— Потегляме веднага щом сте готови — обеща той и всички започнаха да се надигат от столовете.
101.
Улицата тънеше в злокобна тишина, когато спряхме пред редицата от тухлени къщи с плоски покриви по Уинфийлд Лейн в северозападното предградие на Вашингтон. Двама играчи на тенис се виждаха на кортовете на Джорджтаун оттатък шосето. Кортовете още бяха влажни от росата. Ако Нана си беше у дома, помислих си, вече щеше да е станала и готова за неделната църковна служба.