Махони ни представи, след което я попита дали желае да си каже името.
— Казвам се Хана — заговори тя, отначало много колебливо. — Хана Уилис. Можете ли да ми помогнете? Да се превърна в някоя друга? Да вляза в някоя програма за защита на свидетели или както там се нарича сега.
Нед й обясни, че от кабинета на върховния прокурор трябва да решат дали ще е необходимо да свидетелства, но ако се окаже важно, тя ще бъде отличен кандидат за програмата за защита на свидетелите. Междувременно я увери, че няма да записваме нищо от това, което ще ни сподели.
— Да започнем с това, което ви се е случило — предложих й аз. — Говоря за нощта, в която Обри ви е качил на пикапа си.
Тя кимна бавно, за да опресни паметта си или за да събере кураж да заговори. Мей Джонсън седна до нея и през цялото време я държа за ръката.
— Трябваше да бъде нещо като частно парти в „Блаксмит“ — поде Хана. — Ние не знаехме нищо, освен псевдонима му. Зевс. Човек може да си помисли, че има високо мнение за себе си, щом си е избрал името на някакъв бог за псевдоним…
— Партито в апартамента над някогашната пристройка за карети ли се състоя? — попитах аз.
— Точно така. — Изглеждаше изненадана, че вече го зная. — Никога преди не бях стъпвала там. Наясно бях само, че заплащането ще е по-добро.
— Като казвате „ние“ — попита Нед, — колко момичета бяхте със Зевс?
— Само аз и още една — Никол — каза тя. — Въпреки че се съмнявам дали това бе истинското й име.
Не за пръв път чувах да се назовава името в подобен разговор. Усетих как сърцето ми се разтуптя, когато бръкнах в джоба си и извадих снимката на Каролайн, която носех в себе си още от началото на тази ужасна история.
— Това ли е тя, Хана? — попитах.
Тя кимна и сълзите й рукнаха.
— Да, сър. Това е момичето, което умря. Това е Никол.
107.
Слушах я внимателно, като прецеждах гнева си от информацията, която Хана ми даваше за убийството на Каролайн и ужасното й преживяване в „Блаксмит Фармс“.
Момичето описа как Зевс ги приковал с белезници към леглото, а после използвал юмруците и зъбите си, като се съсредоточил повече върху Каролайн, по причини, които Хана не можеше да си обясни. След като разказа как той изнасилил и двете, тя добави:
— Никол беше почти в безсъзнание, а всичките чаршафи върху леглото бяха прогизнали от кръв.
Скоро след това мъжът си тръгнал и Хана започнала да се надява, че най-лошото е отминало, докато не се появили двама мъже, за да ги отведат. Единият бил висок и рус, а другият — латиноамериканец, нисък и набит. Тогава разбрала какво предстои — заради това, което се случило със Зевс, заради това, че тя и Каролайн знаели за него.
— Действаха бързо, все едно че и преди го бяха правили. Почистиха цялата бъркотия, оставена от него — рече Хана. — Все едно че още са ми пред очите. Не мога да забравя отегчените им изражения.
Двете момичета били свалени долу и хвърлени в багажника на колата. Хана ни каза, че през цялото време там, в мрака, държала ръката на Каролайн и се опитвала да й говори колкото можела по-дълго. Накрая обаче Каролайн престанала да отговоря. Когато стигнали до крайната цел на пътуването и отворили капака на багажника, Каролайн вече била мъртва.
Намирали се сред някакви гори, пред нещо като хижа или барака. Имало и трети мъж, който, изглежда, командвал другите двама. Единствената светлина идвала от фенера му и той го поднесъл към лицето на Хана, разглеждайки я все едно била парче месо. После оставил фенера на земята, за да огледа по-отблизо Каролайн и да се увери, че е мъртва.
Точно тогава Хана решила, че няма какво повече да губи, тъй като те със сигурност щели да убият и нея. Ритнала фенера и побягнала в гората.
Тримата мъже хукнали след нея. Последвали изстрели. Един куршум я улучил в гърба. Някак си успяла да продължи. Вече почти не била на себе си, дори нямаше ясни спомени чак до момента, когато изскочила на шосето и видяла задаващите се фарове на пикапа на Обри Джонсън.
Всичко в тази история се допълваше точно с това, което вече знаех — следите от ухапвания по останките на Каролайн, бараката в гората, описанието на двамата мъже в колата. Остана висящ само един въпрос.