— Със сигурност ние няма да се занимаваме с всички тези глупости, като издаване на заповед за задържане и прочее, ясно ли е? Не говорим за кого да е, а за първия джентълмен на Съединените щати. Ако Бюрото възнамерява да наруши зоната ни на сигурност, той ще е изчезнал много преди някой да успее да проникне в сградата. Нужно ли е да повтарям?
— Няма да спорим за това, Анджела — заговори Люк Хамел, помощник-директор на Бюрото, който отговаряше за случая, преди да го преместят в Шарлотсвил. Освен това самият директор на ФБР, Рон Бърнс, слушаше разговора от кабинета си заедно с неколцина от юридическите си съветници. — Засега никой не говори за арестуване — продължи Хамел. — Искаме само да поговорим с него. В настоящия момент той е много важен за разследването.
— В такъв случай няма причина да не се изчака до утре. — Познах лекия акцент на Радж Доши, личен адвокат на Ванс, който се включи в обсъждането, докато пътуваше от Мериленд.
— Всъщност има много сериозна причина — възразих аз. — Вече умряха хора под това прикритие. Ако не предприемем нищо тази нощ, ще означава да рискуваме живота на още хора. Рискът се увеличава дори и от самия факт, че провеждаме този разговор.
— Извинете ме — детектив Крос, напи? — попита Риърдан. — Няма да взимаме тактически решения, основани само на шестото ви чувство или на параноята ви.
— С цялото ми уважение, но нямате представа дали съм параноик или не — срязах я. Все още не исках да го разкривам, но в момента с Нед Махони държахме по-силни карти от всички останали участници в разговора.
Мисля, че накрая Риърдан осъзна, че няма друг изход, и се съгласи да изведат Ванс, за да му зададат няколко въпроса.
Доши настоя разпитът да се проведе извън залата, на което от ФБР не се противопоставиха. Бързо се съгласиха разпитът да се състои в сградата „Айзенхауер“.
— Отново е Крос — заговорих в микрофона. — Правилно ли предполагам, че Дан Корморан вече е заел поста си като шеф на охраната в центъра „Кенеди“?
— Защо искаш да знаеш? — Този път беше Сайлоу Ридж. Дори не подозирах, че и той е включен към линията.
— Корморан беше моето лице за контакт по случая Зевс — осведомих го. — Ще се изненадам, ако той не разполага с полезна за нас информация.
Истината бе по-различна — исках да задам няколко въпроса на Корморан, както и да се срещна очи в очи с него, преди да съм казал нещо, за което после можех да съжалявам.
Те не ми отговориха, но това сега нямаше голямо значение. Скоро щях да разбера. Пред нас вече се извисяваше сградата на центъра „Кенеди“.
110.
Вероятно никога не е имало подобна мащабна акция по задържане на заподозрян в аналите на историята на полицията и категорично не в моята полицейска дейност.
Събрахме се на терасата откъм реката пред центъра „Кенеди“, точно отвън пред голямото фоайе, където партито беше в разгара си. През високите двадесет метра прозорци успях да забележа голям брой филмови звезди, но нямаше и следа от Теди Ванс. Никакъв признак от Зевс?
Люк Хамел беше взел от Бюрото още един старши агент със себе си — Джеймс Уолш, когото не разпознавах и мисля, че досега не се бяхме срещали. Моят бивш шеф Рон Бърнс се държеше дистанцирано с него, но се постара да включи в операцията Махони и мен. Ако можех, някой ден щях да му върна тази услуга.
От специалните служби разполагахме с Риърдан и Ридж, освен оперативния екип, вече изпратен на място. Това означаваше, че агенти в смокинги пазеха по двойки всички врати, а долу на улицата беше струпан многочислен отряд от вашингтонската полиция. Имаше и хеликоптер, и екип за спешна помощ — стандартната процедура, когато президентът присъстваше на някое събитие.
Като изключим Белия дом, тази нощ нямаше по-охранявана сграда във Вашингтон. Усещах как напрежението сковаваше цялото ми тяло.
След като заехме изходни позиции, Риърдан наблегна на временното условие „за нахлуването“ — никой да не влиза, нито да излиза, докато първият джентълмен не бъде изведен от залата. Следващата стъпка беше отклоняване на уличното движение от сградата. Мнозина шофьори щяха да бъдат сериозно затруднени, но точно сега това беше най-малкият ни проблем.