— Сър, ако се разчуе за това, какво ще попречи на някой друг — пази боже, репортер — да го раздуха?
Корморан, изглежда, се засегна, но остави вицепрезидентът да отговори.
— Това е секретна служба, Гейб. Тук не говорим за открити разузнавателни източници. — Корморан се отпусна, а Рийс се напрегна. — Но не разчитам и на такава застраховка — продължи вицепрезидентът. — Искам всичко да бъде свършено бързо, господа. Бързо, чисто и докрай. Нуждаем се от някакви реални факти. И от яснота. Трябва да открием кой е този Зевс и какво е направил, а после да се справим с това все едно нищо не се е случило.
7.
Ударите следваха един след друг, все по-съкрушителни. През последните шест месеца Каролайн е живяла във Вашингтон, но нито един път не се е опитала да се свърже с мен. Обитавала е приземен апартамент в английски стил край Сиуърд Скуеър — на по-малко от километър и половина от къщата ни на Пета улица. Сигурно съм минавал десетки пъти покрай нейната сграда.
— Имала е добър вкус — отбеляза Бри, като огледа малката, но стилно обзаведена всекидневна.
Мебелите и украшенията издаваха азиатско влияние заради изобилието от тъмно дърво, бамбук и добре поддържаните растения. Върху лакирана масичка край предната врата бяха оставени три речни камъка, на единия от които беше издълбана думата Спокойствие.
Не знаех дали е ирония, или по-скоро напомняне. Апартаментът на Каролайн беше последното място, където бих искал да бъда в момента. Не бях готов за това.
— Хайде да се разделим — предложих на Бри. — Така по-бързо ще претърсим апартамента.
Започнах от спалнята, като продължавах да се питам: Коя си била ти, Каролайн? Какво се е случило с теб? Как е било възможно да умреш така?
Едно от първите неща, които привлякоха вниманието ми, беше малкото кожено тефтерче върху масичката до леглото. Като го взех, на пода изпаднаха две визитни картички.
Вдигнах ги и видях, че и двете бяха на лобисти от Капитолия — макар че само фирмите им ни бяха познати, но не и имената на притежателите.
Половината от страничките в тефтерчето бяха празни; другите бяха изписани с поредици от букви, за датите от началото на годината до два месеца напред. Веднага ми направи впечатление, че всяка поредица съдържаше по десет букви. Последната записана беше от около две седмици преди смъртта на Каролайн — SODBBLZHII. С десет букви.
Първото, което ми хрумна, беше, че са шифровани телефонни номера.
И ако на този етап все още продължавах да си задавам въпроса защо, то беше само за да отложа неизбежното заключение. След като прерових големия й гардероб от палисандър, вече не се съмнявах как племенницата ми е могла да си позволи този красив апартамент и всичко в него.
Горните чекмеджета бяха препълнени с бельо от всякакъв вид, който можех да си представя, а аз имах добро въображение. Както трябваше да се очаква, имаше най-вече дантелено и сатенено бельо, но не липсваше и кожено, със или без капси, латексово, гумено — всичко това спретнато сгънато и подредено. Вероятно по начина, на който е била научена от майка си да си прибира дрехите, още докато е била малка.
В долните чекмеджета намерих солидна колекция от каиши и вериги, предмети за пъхване в отвори, секс играчки и приспособления, за някои от които можех само да гадая как се използват, докато си блъсках главата за предназначението им.
Поотделно взето, всичко, което открих, не би изглеждало много впечатляващо. Но събрано накуп, твърде бързо ме депресира.
Заради това ли Каролайн се е преместила във Вашингтон? И това ли бе причината да умре по този начин?
Влязох във всекидневната като в мъгла, не бях сигурен дали имам сили за разговор. Заварих Бри седнала на пода до една отворена кутия, с няколко снимки в ръка.
Тя вдигна една към мен, за да я огледам.
— Мога навсякъде да те позная — каза ми тя.
Беше снимка от някакъв уличен фотограф, на която бяхме аз, Нана и Блейк. Помнех дори датата — 4 юли 1976 г., през лятото, когато се навършиха двеста години от обявяването на независимостта на Съединените щати. На снимката брат ми и аз бяхме със сламени шапки с червени, бели и сини ленти. Нана изглеждаше невероятно млада и толкова красива.