112.
Дан Корморан действаше гладко и ефективно. Не можех да го отрека. Влезе в голямото фоайе и след около четиридесет и пет секунди излезе с Теодор Ванс. Изглежда, всичко вървеше по план.
После Ванс се спря точно преди да стигнат до вратата. Обърна се, за да каже нещо на агента от специалните служби. Корморан пъхна в джоба си ръката с микрофона. Това не беше добре, никак не беше добре.
Застанала до мен, Анджела Риърдан сложи длан върху микрофона в ухото си, опитвайки се да чуе какво си говорят.
— Дан, какво правиш?
Не й отговори.
— Корморан, продължавай да се движиш. Дан! Доведи тук Монтана — заповяда Риърдан.
Махна с ръка на агент Ридж, че може да влезе, но после го дръпна обратно, като видя, че Ванс се обърна и закрачи към нас. Сега ни гледаше…
Той ли беше Зевс? Според Хана Уилис беше той. И аз й вярвах.
Корморан го следваше на една крачка отзад, с още трима от охранителния екип — един отпред и по един от всяка страна на първия джентълмен. Агентът до вратата я отвори и задържа разтворена, докато мине Ванс.
Следващото се случи за част от секундата. Един от онези мигове, които идват и си отиват, но се запечатват завинаги в съзнанието и никога не се забравят.
Корморан почти не се виждаше, скрит зад Ванс, затова зърнах само как краят на сакото му отзад се повдигна.
Само след секунда измъкнах от кобура моя глок, но вече бе прекалено късно.
В ръката на Корморан се надигна пистолетът му Зиг Зауер 0.357 и той стреля в тила на Теодор Ванс. Ванс политна напред и падна тежко върху бетона отвън.
Последва невъобразим хаос. Недоумение. Ужас. Недоверие. Почти моментално Корморан бе прострелян с няколко едновременни изстрела от агентите около него. Само за броени секунди и той лежеше долу, а наоколо избухна невероятна лудница.
Стотици хора пищяха и се опитваха да се доберат до изходите. Точно тогава обаче завесите на фоайето се задействаха и отрязаха сцената на стрелбата.
В този момент видях плътна група от агенти от спецслужбите да тичат заедно с една фигура, за която предположих, че беше президентът на Съединените щати, към най-близкото обезопасено помещение, което бяха подготвили. Зачудих се дали знае, че съпругът й е прострелян.
Риърдан крещеше по радиотелефона си, като се опитваше да надвика шума.
— Имаше изстрели! Монтана е прострелян; повтарям, Монтана е прострелян! На терасата към реката се нуждаем от подсилен животоспасяващ екип. Северната страна. Веднага!
Охраната на Теди Ванс оформи два кръга около тялото му — единия откъм него, а другия, обърнат с лице навън, с насочени оръжия. Двамата с Махони бяхме част от полицаите, завардили по-широк периметър.
От всички страни напираха репортери, побеснели да направят репортажите си, да разберат всичко. Полицаите бяха навсякъде, на улицата запищяха сирени и от всички страни, едновременно, се надаваха оглушителни викове.
Беше твърде рано за официални версии, но мисля, че знаех на какво бяхме станали свидетели току-що. Корморан беше агент ветеран, патриот, поне според разбиранията си. Беше изчакал Теди Ванс да напусне сградата, след което изстреля фаталния куршум. Беше самоубийство — толкова, колкото и убийство, — последният акт в едно кърваво прикриване и, според агент Корморан, последният му принос да сведе щетите до минимум, нещо като прощален жест на вярност към своя президент.
113.
Потресен и изтощен, се прибрах у дома около четири и половина сутринта. Това, вероятно, бяха последните от вампирските ми часове, поне за известно време. Ако Бри още не бе станала, щях да я събудя, за да й разкажа какво се случи…
Но Бри я нямаше. Нямаше я никъде в къщата.
Осъзнах го веднага, щом видях чантата с плетивото на леля Тия на пода в кухнята. Леля Тия бе дошла, за да остане с децата, докато светицата Бри ме замества в нощното дежурство в болницата. Разбира се, че е отишла там. Тя не по-малко от мен искаше Нана да не остава сама.
Почти бях готов да се върна в колата, но се досетих, че ще е по-разумно да изчакам Бри да се върне на сутринта, за да може леля Тия да се прибере у дома. И без това се опитвахме да свършим толкова много неща наведнъж.
Затова се качих на горния етаж и се тръшнах върху завивките на леглото. Останах буден, докато преживявах наново всичко, което се бе случило, но не само тази нощ, а и през последните две седмици. Мащабите на събитията щяха да отекват с месеци, ако не и с години. Бях сигурен в това. Все още не знаехме колко още жертви е имало като Каролайн и може би никога нямаше да разберем. Както не бяхме наясно докъде се простираше прикритието за Зевс или кой го осъществяваше. Теодор Ванс беше преуспяващ и много богат бизнесмен. Имаше средства, за да прави всичко, което е желаел или си е фантазирал. Очевидно точно това е вършел.