Выбрать главу

По-късно през деня трябваше да се обадя на снаха си Мишел. А също и да реша каква част от случилото се с дъщеря й да й разкрия. Някои подробности не биваше да остават в спомените на майката. Понякога се питах дали е нужно да остават и в моите.

Не бе изминал и половин час от завръщането ми у дома, когато телефонът в коридора иззвъня.

Скочих и вдигнах слушалката преди третото позвъняване. Имайки предвид събитията от последните двадесет и четири часа, много хора можеха да ме търсят.

— Алекс Крос — прошепнах в отговор.

И тогава, просто така, животът отново се промени.

— Алекс, обажда се Зейди Мичъл от болницата. Колко скоро можеш да дойдеш тук?

114.

Хукнах.

Изтичах навън до колата на алеята за автомобили.

Сирената ми виеше през целия път до „Сейнт Антъни“. Взех на бегом стъпалата на четирите етажа до стаята на Нана.

Когато влязох, заварих Бри с лице, обляно в сълзи. А до нея, в леглото, с присвити като цепки очи — но отворени, — беше Мама Нана.

Реджайна Хоуп Крос11, най-коравата личност, която някога бях познавал, още не бе приключила с нас.

Гласът й прозвуча хрипкаво, като пукот на статично електричество, но напълно ме сащиса.

— Защо се забави толкова? — попита ме тя. — Върнах се.

— Да, върна се. — Засиях лъчезарно, когато коленичих, за да я целуна колкото можех по-нежно. Все още беше с две интравенозни тръбички и артеровенозна система за следене на сърдечната дейност, но кислородната маска и системите за хранителните разтвори ги нямаше. Беше все едно да се изправиш пред някого, когото не си виждал от много седмици.

— Какво съм пропуснала? — попита тя.

— Нищо особено. Надали въобще нещо си пропуснала. Земята спря да се върти без теб.

— Много смешно — промърмори Нана, макар че донякъде бях сериозен. Всичко останало можеше да почака.

Зейди и един от кардиолозите, доктор Стейг, също бяха в стаята и наблюдаваха с апаратурата, следяща състоянието на Нана.

— Реджайна се нуждае от това, което наричаме вентрикуларен уред за подпомагане на дейността на лявата сърдечна камера — обясни лекарят. — Това е най-добрият метод след трансплантацията, а и така ще може по-рано да се върне у дома. — Отпусна ръка върху рамото на Нана и леко повиши тон. — Имаш ли някакво конкретно желание, Реджайна?

Тя кимна с глава, все още леко замаяна.

— Да не съм мъртва — промълви тя и аз се засмях заедно с всички останали.

Очите й отново се затвориха.

— В продължение на няколко дни ще се събужда и ще заспива — обясни ни доктор Стейг, — но няма защо да се безпокоите.

Той остана още няколко минути, за да обясни на Бри и на мен какви грижи трябва да полагаме за Нана, след което ни остави сами в стаята.

Докато седяхме с Бри до леглото, тя ми каза, че гледала късните новини. Всички водещи канали излъчвали на живо от центъра „Кенеди“, от Белия дом и от дома на семейство Ванс във Филаделфия. Донякъде неловък траур започнал да се разпространява из цялата страна.

— И така, истина ли е? — попита ме Бри. — Наистина ли всичко свърши?

— Да — кимнах, но мислех повече за Нана, отколкото за Теодор Ванс. — Доколкото всичко някога свършва. Зевс е мъртъв. Поне това знаем със сигурност.

Епилог

Възкръсването на Феникса

115.

Не се шегувам, като казвам, че тази година не усетихме кога дойде времето за ваканциите. Деймън се прибра у дома за Коледа, а за новогодишната вечеря Нана вече се бе възстановила достатъчно, за да приготви печено за цялото семейство, с малко помощ от приятелите си. Беше чудесен начин да се сбогуваме с изтеклата година, само ние шестимата — макар че Али и Нана заспаха преди полунощ.

Първият ден от новата година също започна съвсем тихо. Заедно с Нана, в стаята й, изслушах няколко глави от „Свободен живот“ на Ха Джин, приготвих късна закуска на децата, а после попитах Бри дали би искала да излезе с мен следобед на разходка с колата.

вернуться

11

В пълното име на Нана авторът е вплел непреводима игра на думи: Hope Cross означава също Светия кръст на божи гроб. — Б.пр.