— Едно пътуване в провинцията ще ни се отрази чудесно — отговори ми тя. — Добра идея.
Навън беше доста студено, но климатикът в колата работеше отлично. Пуснах диск на Джон Леджънд и потеглих на север. В продължение на около час само наблюдавахме как гледките на пейзажа се редуват край нас.
Бри дори не забеляза накъде се бяхме насочили, докато не отбих по шосе 270 в Мериленд.
— О, боже.
— О, боже ли каза?
— Чу ме. О, боже. Боже, боже, чудесно е. Обичам това място!
За нас Катоктин Маунтин парк символизираше нещо сантиментално и много скъпо. Това беше първото място, където отидохме с Бри, а след това още няколко пъти идвахме на къмпинг с децата или само двамата. Беше красиво през годината — и, както се оказа, затворено в навечерието на Новата година.
— Няма значение, Алекс — успокои ме Бри. — Пътуването дотук беше чудесно изживяване.
Отбих колата до портала от големи камъни и изключих двигателя.
— Нека все пак да се разходим. Какво ще ни направят, ще ни арестуват ли?
116.
Няколко минути по-късно с Бри имахме на разположение Кънингам Фолс само за нас двамата. Все едно бяхме сами в цялата Вселена. Снегът беше девствен; небето — яркосиньо, — един от идеалните дни, които природата понякога ни даряваше.
— Взе ли някакви решения? — попитах я аз.
— Разбира се — кимна тя. — Да работя прекалено много, да спра да посещавам гимнастическия салон и да ям, докато надебелея. А ти?
— Ще престана да мисля толкова много за миналото.
— Добър план.
— Може би да прекарвам по-малко време с децата.
— Това определено. Страхотна идея.
— И да разбера дали мога да убедя жената, която обичам, да се омъжи за мен.
Бри спря рязко — очаквах го. Възползвах се от момента и извадих пръстена от джоба си.
— Беше на Нана — обясних. — Тя също би искала ти да го носиш.
— О, господи. — Бри се усмихваше и клатеше глава; не можах да разгадая изражението й. — Алекс, наскоро преживя толкова много трагедии. Сигурен ли си, че това е най-подходящият момент за теб?
Ако беше някоя друга жена, може би щях да помисля, че е завоалиран начин, за да ми откаже по-безболезнено. Но това беше Бри, а тя не си падаше по завоалираните начини.
— Бри, спомняш ли си вечерта на рождения ми ден? — попитах я.
— Разбира се — рече тя, малко смутено. — Когато започна всичко. Цялата лепкава мръсотия. През онази нощ ти за пръв път научи за Каролайн.
— А до телефонното обаждане на Дейвис това беше нощта, в която се предполагаше, че ще те помоля да се омъжиш за мен. Така че, след като не можем да върнем времето, бих казал, че точно сега е идеалният момент. Ще се омъжиш ли за мен, Бри? Обичам те толкова много, че е почти непоносимо.
Изви се вятър, тя пъхна ръце под палтото ми и ги обви около мен. Сетне устните ни се сляха в дълга целувка.
— Аз също те обичам — прошепна моята любима. — Тогава, да, Алекс — рече накрая. — Толкова много те обичам. Казвам „да“ на теб. „Да“ на невероятното ти семейство…
— На нашето невероятно семейство — прекъснах я и отново я целунах.
Тя кимна и се притисна към мен, прогонвайки студа.
— „Да“ на всичко това.
117.
Същата нощ отново празнувахме — този път поръчахме китайска храна, последвана от бутилка шампанско, заедно с Били и Сампсън, които бяха дошли у дома, за да чуят голямата новина. Никой не би могъл да е по-развълнуван от мен, но Били и Сампсън почти ме догонваха. Не чух пито едно подмятане от рода колко луда е Бри, за да се омъжи за мен.
Много по-късно лежахме в леглото — само Бри и аз, най-сетне — и вече обсъждахме лятна сватба, когато иззвъня мобилният ми телефон в чекмеджето на нощното шкафче.
— Не, не, не. — Захлупих възглавницата върху лицето си. — Това е моето новогодишно обещание. Повече никакви телефони. Може би никога.
На следващата сутрин и двамата трябваше да сме на работа — но дотогава оставаха още осем часа.
— Скъпи. — Бри ме прескочи, за да извади телефона от чекмеджето. — Аз се омъжвам за полицай. Полицаите отговарят на обажданията. Приеми го. — Подаде ми телефона, целуна ме и отново се претърколи от другата страна.