— Алекс Крос — казах.
— Исках да съм първият, който ще ви поздрави, Алекс. Теб и Бри. С щастливия завършек на всичко това.
Седнах в леглото. Гласът не беше просто познат. Беше най-ужасният ми жив кошмар.
За по-голяма част от света Кайл Крейг беше известен като Мислителя. За мен беше стар приятел, който сега бе най-злият ми враг.
— Кайл, защо всъщност ми се обаждаш?
— Отегчен съм, Алекс. Никой не си играе с мен така, както само ти можеш. Никой не ме познава като теб. Може би е дошло време да се позабавляваме. Само ние двамата.
— Не мисля, че влагаме едно и също значение в тази дума — отвърнах.
Той се засмя тихо.
— Сигурен съм, че си прав. Освен това, дори аз мога да разбера, че ти е нужна малка почивка след Зевс. Приеми го като сватбения ми подарък за теб. Само не се отпускай прекалено много… Нищо не трае вечно. Но ти вече го знаеш, нали? Най-добри пожелания на Бри, на Нана и, разбира се, на децата. И Алекс — наздраве за хубавите дни.