Той млъкна и ме погледна, като че искаше да провери как приемам разказа му. Мисиз Мърдок буквално беше впила очи в мен. Момичето гледаше Мърдок с полуразтворени устни и страдалчески израз на лицето. Мърдок продължи:
— Морни ми даде разписка, с която удостоверяваше, че е съгласен да пази монетата като гаранция и да не я продава без предупреждение. Нещо такова. Не знам доколко е валидна юридически такава разписка. Когато този Морнингстар се обади и попита за монетата, аз веднага заподозрях, че Морни или се опитва да я продаде, или мисли да го стори и проверява цената й при специалист. Много се изплаших.
Той вдигна поглед и направи гримаса. Може би беше гримасата на много изплашен човек. После извади носна кърпа, избърса челото си и задържа кърпата в ръка.
— Когато Мърл ми каза, че мама е наела детектив (Мърл не трябваше да ми казва, но майка ми обеща да не й се кара за това)… — Той погледна към мисис Мърдок. Старата стисна челюсти и се смръщи свирепо. Момичето продължаваше да гледа героя и, изглежда, не се притесняваше много дали ще й се карат, а той продължи:
— …Тогава разбрах, че тя е открила изчезването на монетата и затова те е наела. Дори не допуснах, че те е наела, за да намериш Линда. Аз през цялото време знаех къде е тя. Дойдох при тебе, за да се опитам да науча нещо, но не сполучих. Вчера следобед отидох при Морни и му разказах всичко. Отначало той ми се изсмя в лицето, но когато му казах, че дори майка ми не може да продаде монетата, без да наруши условията в завещанието на Джаспър Мърдок, и че със сигурност ще го обади в полицията, ако й каже къде е монетата, отстъпи, извади я от сейфа и ми я даде, без да каже нито дума. Върнах му разписката и той я скъса. После донесох монетата в къщи и разказах всичко на майка.
Млъкна и отново изтри лицето си. Очите на момичето следяха движенията на ръката му. Аз наруших тишината:
— Морни заплашваше ли те?
Той поклати отрицателно глава:
— Каза, че си иска парите, че му трябвали, и настояваше да се размърдам, за да ги намеря отнякъде. Но не ме е заплашвал. Държеше се съвсем прилично, доколкото е възможно при подобни обстоятелства.
— Къде стана това?
— В клуба в Айдъл Вали, в неговия кабинет.
— А Еди Пру беше ли там?
Момичето откъсна очи от неговото лице и обърна поглед към мен. Мисиз Мърдок попита с пресипнал глас:
— Кой е Еди Пру?
— Телохранителят на Морни — отвърнах. — Не съм си изгубил цялото време вчера, мисис Мърдок.
Погледнах очаквателно към сина й. Той ми отговори:
— Не, не го видях. Познавам го само по външен вид, разбира се. Достатъчно е човек да го види веднъж, за да го запомни. Но вчера го нямаше.
— Това ли е всичко? — попитах.
Той погледна към майка си. Тя запита рязко:
— Не е ли достатъчно?
— Може и да е — отговорих. — Къде е монетата сега?
— Къде може да бъде? — отсече тя.
Без малко да й кажа, за да я видя как ще подскочи. Но успях да се сдържа и вместо това заключих:
— Значи, всичко е наред.
Мисиз Мърдок отрони тежко:
— Целуни майка си, сине, и си върви.
Той стана покорно, приближи се до нея и я целуна по челото. Тя го потупа по ръката. Той излезе от стаята с наведена глава и тихо затвори вратата. Казах на Мърл:
— Мисля, че най-добре ще е да ви продиктува да запишете всичко, както го разказа току-що, и да го подпише.
Тя се изненада. А старата се озъби:
— Нищо такова няма да прави! Върни се да работиш, Мърл. Исках да чуеш всичко. И ако само още веднъж те хвана, че злоупотребяваш с доверието ми, знаеш какво ще последва.
Момичето стана и й се усмихна с грейнали очи:
— Разбира се, мисис Мърдок, няма вече. Никога. Можете да ми вярвате.
— Надявам се — изръмжа старият дракон. — Върви си. Мърл тихо си отиде.
Две големи сълзи набъбнаха в очите на мисис Мърдок и бавно си проправиха път по слонската кожа на бузите й, стигнаха ъглите на месестия й нос и се плъзнаха надолу към устните й. Тя взе да тършува за носната си кърпа, изтри сълзите, а после и очите си. Прибра кърпата, посегна към чашата си и каза кротко:
— Много обичам сина си, мистър Марлоу. И всичко това дълбоко ме огорчава. Мислите ли, че ще се наложи да разкаже тази история на полицията?