— Не беше лошо, но не и достатъчно добре. Опитай пак.
Женският глас изплака:
— Боже мой, това е Луис! Мъртъв!
Мъжкият глас:
— Може би греша, но и този път ми звучи фалшиво.
— Боже мой, той е мъртъв, Алекс! Направи нещо, за бога, направи нещо!
— Да — отряза твърдо гласът на Алекс Морни, — би трябвало да направя нещо. Би трябвало да те подредя да изглеждаш като него. С кръвта и всичко. Би трябвало да те направя мъртва, студена и отвратителна като него. Или не, не е необходимо. Ти вече си като него. Също тъй отвратителна. От осем месеца сме женени и ме мамиш с подобно жалко и продажно същество. Боже мой! Къде ми е бил умът, та съм се свързал с мръсница като тебе?
Той почти крещеше. Жената отново простена.
— Престани да разиграваш театър — каза Морни горчиво. — За какво мислиш, че съм те довел тук? Никого не можеш да излъжеш. Следя те от седмици. Ти беше снощи тук. И днес си идвала. Видяла си каквото има да се види. Твоето червило е по фасовете, тук е и чашата, от която си пила. Виждам те, седнала на облегалката на стола му, как го галиш по мазната коса и после му теглиш куршума, докато той още мърка. Защо?
— О, Алекс, мили, не говори такива ужасни неща!
— Играеш не по-зле от Лилиан Гиш — каза Морни. — А сега прескочи сцената с агонията, сладурче. Аз трябва да зная как да оправя тази работа. За какво мислиш, съм дошъл тук? Вече не давам и пет пари за теб. Пет пари, чуваш ли, сладурче, чуваш ли, моя малка, ангелски руса убийце? Но аз държа на себе си, на репутацията си, на бизнеса си. Например избърса ли пистолета?
Тишина. После се чу удар. Жената изпищя. Беше оскърбена, безкрайно оскърбена. Оскърбена до дълбочината на душата си. Доста добре го изигра.
— Виж какво, ангелче — изръмжа Морни. — Не ми ги продавай на мен тези. Играл съм във филми. Познавам отдалеч лошата игра. Затова си я спести. Ще ми кажеш как е станало това, дори ако се наложи да те влача из стаята за косата. Хайде — изтри ли пистолета?
Изведнъж тя се разсмя. Неестествен смях, но ясен и звънък. Сетне смехът й секна също тъй внезапно и тя каза:
— Да.
— А чашата, от която си пила?
— Да. — Този път гласът беше съвсем тих, съвсем студен.
— А сложи ли неговите отпечатъци на пистолета?
— Да.
Той се замисли в настъпилата тишина.
— Вероятно това няма да ги заблуди — произнесе той. — Почти е невъзможно да се поставят по убедителен начин отпечатъците на мъртъв човек върху пистолет. Но както и да е. Какво друго си изтрила?
— Н-нищо. О, Алекс, моля те, не бъди толкова коравосърдечен.
— Стига! Престани! Покажи ми как си го направила, къде си стояла, как си държала пистолета.
Тя не помръдна.
— Не мисли за отпечатъците! — каза Морни. — Аз ще сложа по-добри. Много по-добри.
Тя бавно мина покрай процепа между завесите и аз можах да я зърна. Беше облечена в светлозелен габардинен панталон, бежово яке с много тегели, ален тюрбан със златна змия. Лицето й беше обляно в сълзи.
— Вдигни го! — изкрещя Морни. — Покажи ми!
Тя се наведе зад стола и се появи отново с пистолета в ръка и с оголени зъби. Видях как насочи пистолета към вратата в дъното на стаята. Морни не помръдна, не издаде нито звук. Ръката на блондинката се разтресе и пистолетът изпълни странен танц във въздуха. Устата й започна да трепере и ръката й се отпусна.
— Не мога да го направя — прошепна тя. — Би трябвало да те застрелям, а не мога.
Разтвори ръка и пистолетът тупна на пода.
Морни мина бързо край процепа между завесите, блъсна я настрани и бутна с крак пистолета на мястото му, където беше преди това.
— Не можеш да го направиш, а? — каза с пресипнал глас. — Не можеш да го направиш? А сега гледай!
Той извади с рязко движение една носна кърпа и се наведе да вземе отново пистолета. Дръпна затвора. Бръкна с дясната си ръка в джоба, извади патрон и започна да го върти между пръстите си, опипвайки метала, после пъхна патрона в пълнителя. Повтори движението четири пъти, щракна затвора и завъртя барабана, за да го нагласи на определена точка. Постави пистолета на пода и се изправи.
— Не можеше да ме застреляш — каза подигравателно, — защото в цевта имаше само една празна гилза. Сега е зареден. Един куршум е изстрелян. И твоите отпечатъци са върху пистолета.
Блондинката стоеше неподвижна и го гледаше с измъчен поглед.
— Забравих да ти кажа — продължи той тихо, — че аз избърсах пистолета. Исках да бъда сигурен, че твоите отпечатъци ще бъдат на него. Бях уверен, че са там, но исках да съм напълно сигурен. Разбираш ли ме?
Момичето попита тихо:
— Значи смяташ да ме предадеш на полицията?
Той беше с гръб към мен. Тъмни дрехи. Филцовата шапка — ниско нахлупена. Не можех да видя лицето му, но сякаш видях злобната усмивка, с която каза: