— Може би е наблюдавал къщата, защото е бил нает да продаде рядка монета на един стар нумизмат на име Морнингстар. А старият нумизмат по някакъв начин заподозрял откъде е, монетата и казал на Филипс или му е намекнал, че монетата е крадена. Впрочем той не е бил прав. Ако вашият Брашъров дублон в момента действително е горе, то тогава монетата, която Филипс е бил нает да продаде, не е била открадната. Тя просто е била фалшива.
Раменете му потрепераха леко, сякаш му стана студено. Иначе не помръдна, не си смени стойката.
— Страхувам се, че в края на краищата историята, която ще ти разправя, ще излезе твърде дълга — казах доста меко. — Съжалявам, но няма как. Историята не е красива, защото в нея има две убийства, а може би и три. На някой си Ваниър и на някой си Тийгър хрумнала идея. Тийгър е зъботехник, има кабинет в Белфънт билдинг, където е и старият Морнингстар. Идея та била да фалшифицират една рядка и ценна златна монета, не дотам уникална, че да не може да се появи на пазара, но достатъчно рядка, за да струва скъпо. Методът, който имали предвид; същият, който се използува от зъботехниците за направата на златни протези. Изисква същите материали, същите инструменти, същото умение. С други думи, да се възпроизведе даден модел от злато, като се използува матрица от твърд, фин, бял цимент, наречен албастон, после се изработва калъп от оригинала, като се излива восък в матрицата, който отпечатва и най-дребните подробности; сетне восъкът се влага, както се казва на професионален език, в друг вид цимент, наречен кристоболит, който пък притежава свойството да издържа на много високи температури, без да се деформира. Оставя се малко отворче от восъка в посока навън и се прикачва стоманена игла, която се издърпва, щом циментът се втвърди. След това отливката от кристоболит се изпича на огън, докато восъкът изтече през отворчето, и се получава кух калъп на оригиналния модел. Този калъп се затяга здраво в центрофуга и в него се влива разтопено злато с помощта на центробежната сила. После кристоболитът, все още горещ, се потапя в студена вода, където се разлага, и остава златната отливка със златната игла, стърчаща от мястото на отворчето. Иглата се маха, отливката се почиства с киселина и се излъсква и ето ти, както в този случай, новичка Брашърова монета, направена от чисто злато и досущ като оригинала. Схващаш ли идеята?
Той кимна и уморено прекара ръка през челото си.
— Необходимото умение в случая — продължих аз — е колкото на един зъботехник. Този процес не може да се използува за редовно отливане на монети, защото материалът и трудът ще струват по-скъпо от монетата. Но за златна монета, която е нумизматична рядкост, е много подходящ. Те точно това искали. Но нямали модел. И тук в играта влизаш ти. Ти наистина си взел монетата, но не си я дал на Морни. Взел си я, за да я дадеш на Ваниър. Така ли е?
Той беше забил очи в пода и мълчеше.
— Хайде де, кажи. Като се имат предвид обстоятелствата, не е чак толкова страшно. Предполагам, че ти е обещал пари, а ти си се нуждаел страшно, тъй като трябвало да изплащаш дълговете си от комар, а майка ти е стисната. Но Ваниър те е държал много по-здраво в ръцете си.
Той бързо вдигна поглед, лицето му силно пребледня, в очите му пробяга ужас.
— Откъде знаеш? — почти прошепна.
— Сам го открих. Една част ми разказаха, друга — сам открих, за останалото се досетих. Но към това ще се върнем по-късно. Значи Ваниър и приятелят му получават монетата и решават да опитат какво ще излезе. Искат да са сигурни, че стоката им ще издържи на щателната проверка на специалист по редките монети. Тогава на Ваниър му идва идеята да наемат някой наивник и да го накарат да се опита да продаде фалшивата монета на стария Морнингстар, при това достатъчно евтино, та той да си помисли, че е открадната. За жертва си избрали Джордж Ансън Филипс благодарение на едно глупаво обявление, което той поместил във вестника. Мисля, че Лоуис Морни е била връзката на Ваниър с Филипс, поне в началото. Не смятам, че е била замесена във фалшификацията. Видели са я да предава на Филипс някакво малко пакетче. Това пакетче сигурно е съдържало монетата, която Филипс се е опитал да продаде. Но когато я показал на стария Морнингстар, ударил на камък. Старецът като специалист познава колекциите и редките монети. Вероятно е взел монетата за истинска (да се докаже обратното, са необходими лабораторни изследвания), но начинът, по които са отпечатани инициалите на производителя, е малко необичаен и това му подсказало, че монетата може да е от колекцията на семейство Мърдок. Обадил се у вас и се опитал да разузнае каква е работата. Това събудило подозрението на майка ти, тя открила липсата на монетата и заподозряла Линда, която ненавижда;, затова ме наема да върна монетата и да склоня Линда за развод без претенции за издръжка.